Новини

  • 29.07.2021
    Проф. Кълвачев участва в кампанията на МОН за повишаване на информираността относно ваксините срещу SARS-COV-2
    Всички Повече
  • 24.07.2021
    РАЖДАНЕТО НА БЛИЗНАЧКИТЕ КАТЕРИНА И МАРТИНА
    Всички Повече
  • 23.07.2021
    АКО ЕДИН КОНТРАЦЕПТИВ ДЕЙСТВА ПРИ ВАША ПРИЯТЕЛКА, НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ЩЕ ДЕЙСТВА НАДЕЖДНО И ПРИ ВАС
    Всички Повече
  • 20.07.2021
    КАЧЕСТВЕНАТА И ПРАВИЛНА КОНТРАЦЕПЦИЯ Е ОТ СЪЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ЗДРАВЕТО НА ЖЕНАТА
    Всички Повече
  • 16.07.2021
    ВАГИНАЛНАТА КАНДИДОЗА ОБИЧА ЛЯТОТО
    Всички Повече

Моята голяма победа - Виктория!

Водих дълга битка, победих заедно с „Надежда“ и искам да разкажа.

Бях диагностицирана с ендометриоза. Докато живеех в Англия претърпях операция – лапароскопия, за отстраняване на ендометриома на десния ми яйчник.

Осем месеца след лапароскопията забременях естествено, но за съжаление, в 24 г.с. загубих бебчето поради слаба маточна шийка – мехурът пролабира спонтанно.

Последва втора лапароскопия, отново заради ендометриозата и отново в чужбина. Пет седмици след операцията постъпих в спешно отделение с асцит – имах около пет литра жълта течност в корема и CRP 250. Тогава взех решение да потърся помощ в България.

Обърнах се към много специалисти в много клиники – от София и Варна, но те не се наемаха да работят с мен за отстраняването на течността и да забременея. Въртях се в един омагьосан кръг без никакъв успех.

Тогава дойдох в болница „Надежда“. Записах час при д-р Христов – избрах го заради един видео материал, който гледах с него по темата за ендометриозата. Потърсих го най-вече заради течността, която събирах в корема. При прегледа той установи, че имам проблеми с маточната шийка – всъщност при мен тя въобще липсва по рождение! Това не беше установено в Англия по време на моята неуспешна първа бременност и никой не ми беше казал.

Липсата на шийка води до много трудно забременяване и износване на плода, а единственият специалист, който наблегна и обърна специално внимание на това като част от проблемите ми, беше д-р Христов.

И така, нещата започнаха да се нареждат едно след друго. Д-р Христов ме насочи към д-р Стаменов, с когото предложиха план за действие. Решихме първо да замразим ембриончета, след това да преминем към лапароскопски абдоминален серклаж, възстановяване и чак тогава трансфер.

Д-р Стаменов успя да се справи с течността в корема и беше лекарят, който ме пое като репродуктивен специалист. С него направихме стимулация. Пункцията и оплождането бяха направени на 11 ноември, точно на празника на Св. Мина и това беше първият знак, че нещата ще се получат и има Божия сила, която ще ми помогне. От получените 7 ембриончета до бластоцист оцеля едно-единствено, което замразихме.

По отношение на моя случай д-р Стаменов беше оптимист, но в същото време ме предупреди, че ако недай си Боже се случи аборт след 12-13 г.с., ще се наложи оперативно отстраняване на серклажа, почистване на матката и отново да започнем същата процедура – нова лапароскопия, нов серклаж, нов трансфер... Но аз поех риска, защото вярвах в „Надежда“.

Два месеца след като д-р Христов направи серклажа върнахме ембриончето и имах положителен резултат. Бях невероятно щастлива, но и притеснена.

С помощта налапароскопския абдоминален серклажуспях да износя плода до 37 г.с. без никакви усложнения. Повече си почивах вкъщи и бях под стриктно наблюдение в болница „Надежда“ – с чести прегледи при проследяващия ме лекар д-р Милена Стоянова и чести микробиологични изследвания. Самата аз се пазех много – почивах повече и не вдигах нищо по-тежко от дамска чанта.

Родих дъщеря си на 7 юни 2021 г. Страхотно е чувството, когато прегърнах бебето си – забравих за всички трудности.

Дори вече съм готова за второ бебенце, втори серклаж, втора бременност – голямо щастие е! Страшно благодарна съм на лекарите и екипа – д-р Любомир Христов, д-р Милена Стоянова, която проследи бременността ми, д-р Михова, която водеше пренаталната диагностика и разбира се на д-р Георги Стаменов, който ни дари с това щастие и сбъдна мечтата ни!

А тя се казва Виктория, защото оцеля като ембрионче и преживя замразяването, размразяването, имплантира се и вече е родена – жива и здрава, а по време на бременността си стоеше мирно в коремчето. Затова решихме, че ще е Виктория – нашата голяма победа!

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: