Новини

  • 27.11.2021
    ТВ ЕВРОПА: "КАКВО ЩЕ ВКЛЮЧВАТ ТАЗГОДИШНИТЕ ДНИ НА ПСИХОАНАЛИЗАТА В БОЛНИЦАТА?"
    Всички Повече
  • 26.11.2021
    Д-р Мила Петрова гост в "Духът на здравето": Новите надежди в борбата срещу рака на белия дроб
    Всички Повече
  • 25.11.2021
    Д-р Велислава Донкина: Когато емоциите са заглушени, ''проговаря'' тялото
    Всички Повече
  • 22.11.2021
    ПСИХОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ В БОЛНИЧНА СРЕДА Е КЛЮЧОВА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ПАЦИЕНТИТЕ
    Всички Повече
  • 18.11.2021
    Интимността е голяма част от живота на мъжа и трябва да се потърси помощ при еректилна дисфункция
    Всички Повече

ИСТОРИЯТА НА МОЯТА ПОБЕДА

Срещнахме се с Ася преди седмица, в деня на изписването на нейното момченце Иван. В най-вълнуващия за младата майка момент, тя ни подари своята история.


"Аз съм пациент на д-р Илиана Бътева-Христова и днес изписват от болницата моето прекрасно дете Иван. Пътят до него не е от най-леките, но успях - благодарение на моя лекар. Тя е човекът, накарал ме да осъзная кои са най-важните неща в живота и че не трябва да се предавам, а да се боря за тях.

През лятото на 2017 г., в един юлски ден, при лягане на шезлонг напипах нещо като топчица в коремната област. Живеем в Испания, но се върнах в България и в родния ми град направих консултация. От нея не можа да се установи какво точно е това образувание и затова ме изпратиха директно за биопсия. Когато Ви кажат нещо такова, в първия момент е доста стряскащо, затова потърсих второ мнение. Намерих контакт с д-р Христова от болница „Надежда“ и дойдох на преглед – оказа се, че имам миома с размер 12 см.

Назначиха ми веднага операция за премахването ѝ, която мина добре, изчаках си резултата от хистологията и слава Богу, там всичко беше наред.
Възстановяването след интервенцията ми беше трудно по-скоро от емоционална гледна точка, не толкова от физическа. С подкрепата на д-р Христова,обаче, се справих.

Два месеца след операцията се върнах в Испания и през март тази година започнахме с опити за бебе. През м.септември вече бях бременна и се върнах тук, в болница "Надежда", за да следя бременността си с д-р Христова. Установи се обаче, че плацентата е ниско разположена. Наложи се прием в болницата няколко пъти. Д-р Христова ми препоръча много да се пазя, да лежа повече, предписа ми лечение, следеше ме много внимателно.

Както споменах, д-р Христова за мен е специална и вече е част от нашето семейство. Винаги, когато съм я търсела за съвет или съм имала притеснения се е отзовавала. Такива хора като нея са благословени, хора не само с мисия, но хора, приели професията си като част от себе си.

Пренаталната диагностика направи един невероятен специалит - д-р Чачева. След като ме диагностицираха с плацента превия тя започна да ме следи и се установи, че бебчето не наддава. Тогава взеха решение Иван да се роди по-рано в 34 г.с. На 18 май той пое първата си глътка въздух. Роди се 1640 гр. и остана под грижите на лекарите в Неонатологичното отделение на болница „Надежда“ почти месец. Изключително благодарна съм им за грижите за моето дете!

Днес Иван е 2 200 гр и се прибираме у дома. Чувствам се развълнувана, малко се страхувам от неизвестното, но със сигурност съм най-щастливият човек на света. За мен "Надежда" е Иван. Подарихте ми надежда в „Надежда“ с името Иван."


За случая на Ася д-р Илиана Христова разказва с много вълнение и много любов.


"Ася беше една от първите ми пациентки, когато започнах работа в болница „Надежда“. Ние, като специалисти, рядко виждаме млади жени с толкова големи миоми.

В конкретния случай образуванието беше с размер на шестмесечна бременност. На Ася тепърва ѝ предстоеше да бъде майка и въпреки размерите на миомата, преценихме, че можем и ще направим всичко възможно да запазим матката.

Предупредихме я, че ще се наложи да изчака с плановете за бебе определен период от време, за да може да зарастне напълно маточната стена. Имахме си и тревоги, че туморът може да не е доброкачествен, но за щастие, те не се оправдаха и всичко мина успешно – справихме се.

Ася изчака необходимото време, преди да започне опитите за бебе и след това забременя бързо и лесно. След третия месец, обаче, започнаха новите проблеми. Травмата на стената на матката, вследствие на отстраняването на миомата, беше много голяма и там се беше разрастнала непълноценна тъкан, заради която кръвотока към плода беше нарушен. Бебенцето не можеше да расте и заедно със специалистите по пренатална диагностика и терапия, преценихме, че трябва да се роди по-рано. В последните седмици то дори спря изобщо да нараства. Затова, за да гарантираме живота и здравето на детето взехме решение за да се роди доста по-рано от термина – в 34 г.с. След това на помощ дойдоха и неонатолозите от болница „Надежда“ и така, с общи усилия, днес Ася вече прегръща своя прекрасен Иван.

Тази история ме прави много, много щастлива – това е удовлетворението от нашата работа. Щастливи сме, когато дойдат добрите новини, плачем заедно с пациентките, когато нещата не се развиват добре. Когато Ася забременя се зарадвах, но и имах едно на ум, че това може би няма да е лека бременност. Но днес, когато изпитанията вече са зад гърба ни, мога да кажа: гордея се с Ася, а Иван е съкровище."

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: