Новини

  • 20.11.2017
    Д-р Ангел Радев пред Zdrave.to: Мит е, че разширените вени се лекуват само с операция
    Всички Повече
  • 17.11.2017
    Интервю на д-р Димитър Цветков за в-к Телеграф: "Мини камера хваща скрити болести"
    Всички Повече
  • 15.11.2017
    "Дни на Донорството" 2017. Ще сътворим вълшебство
    Всички Повече
  • 10.11.2017
    40 години от зачеването на първото бебе ин витро в света
    Всички Повече
  • 31.10.2017
    Възможност за консултация със специалист Детски ортопед
    Всички Повече

Консултация с диетолог в болница Надежда

Всяка сряда от 14:00 до 19:30 ч.в МБАЛ "Надежда" ще консултира проф. д-р Стефка Петрова - един от водещите специалисти по Хранене и диететика. Проф. д-р Стефка Петрова ще е на разположение на пациенти от различни възрастови групи – деца и възрастни, по всички здравни проблеми, които могат да бъдат повлияни от подобряване на храненето, елиминиране на хранителните дефицити и подходящо намаляване или увеличаване на телесното тегло.

Вижте още »

"Надеждата за дете" - д-р Георги Стаменов

"Тази книга е моето обяснение в любов към всички онези от вас, на които помогнахме и които продължават да се борят с проблема безплодие. Тази книга е родена от дългите часове работа с тези смели хора, посветили живота си на ГОЛЯМАТА НАДЕЖДА ЗА ДЕТЕ, и точно тези хора аз смятам за свои съавтори...
Тази книга е книга за НАДЕЖДАТА. Тази книга ще ви хареса, сигурен съм!"

Вижте още »

Десет популярни мита за кърменето

Кърменето е нещо, от което на теория всички разбират – майки, баби, приятелки, съседки, а също и различни медицински специалисти. Липсата на достъпна и достоверна информация, както и широкото разпространение на сериозни заблуди относно естественото хранене е сериозен проблем, който повлича след себе си майката. И тя понякога се озовава в ситуация, от която излизането може да бъде трудно.


В следващите няколко минути бих искала заедно да се опитаме да разбием част от тези митове, като разберем какво стои зад тях.


Мит ≠1 Няма нужда от подготовка, кърменето е нещо напълно естествено и няма как да не се получи


Да, естественото хранене е естествено…


Но както за някои жени зачеването на бебето може да бъде трудност, така понякога и кърменето може да не се случи толкова лесно, колкото се случва при други майки. Има различни външни и вътрешни фактори, които могат да го направят трудно и понякога невъзможно.
Добрата подготовка преди раждането дава висок шанс за успех. За щастие от няколко години и в България се провеждат срещи на консултанти по кърмене с бъдещи и настоящи майки, които са изключително полезни за поставянето на едно успешно начало и решаване на проблемите след раждането. По време на тези срещи се обсъждат различни ситуации в хода на кърменето и възможните решения.


Мит ≠2 Кърмата идва 2-3 дни след раждането, няма защо бебето веднага да бъде слагано на гърдата


Да, „слизането“ на кърмата се случва обикновено 2-3-5 ден, но коластрата започва да се образува в момента на отделянето на плацентата от матката, т.е. веднага след раждането.


Коластрата е фундаментално важна за бебето – тя е първата пасивна ваксина на бебето, защитавайки го от огромен брой патогени в околната среда; съдържа уникални протеини, които „постилат“ храносмилателната система на бебето и намаляват вероятността за преминаване на неподходящи вещества към тялото му, а също подпомага изхвърлянето на мекониума – първите бебешки изпражнения; съдържа растежни фактори, които подпомагат съзряването на все още несъвършената нервна система на бебето, включително зрението.
И не на последно място – тя е в идеалното количество – след раждането стомахчето на бебето е колкото череша и не е редно да поема големи обеми течности. Честото сукане в първите дни след раждането, преди образуването на по-големите количества преходна кърма, позволява на майката и бебето да се „нагласят“ един спрямо друг и кърменето да е по-лесно, когато гърдите се напълнят.


Мит ≠3 Раждането по оперативен механизъм (т.нар. секцио) е гаранция за проблеми с кърменето


Да, проучванията показват, че времето за „слизане“ на преходното мляко при майки, родили чрез секцио, е с няколко часа по-дълго в сравнение с майки, родили по естествен механизъм.


Но това не се отнася за образуването на коластрата. Тя е налична веднага, стига майката да не е преживяла много тежко раждане със сериозна кръвозагуба. Следователно бебето има веднага какво да суче и е важно при първа възможност да бъде поставено на гърда и да бъде при майка си непрекъснато, с контакт кожа-до-кожа.


Мит ≠4 Недоносените бебета трябва първо да се научат да пият мляко от бутилка с биберон и след това да се учат да сучат


Да, кърменето и поддържането на лактацията при недоносено бебе е сериозно предизвикателство.


Но проучванията показват, че бебета дори под 1500гр. могат да бъдат слагани на гърда. Сукателният рефлекс се развива след 32 гестационна седмица и е напълно активен след 36 г.с. За недоносените е изключително важно да имат плътен физически контакт „кожа-до-кожа“ с майка си максимално продължително време през деня и да се учат да сучат на гърда. Съществуват различни специализирани устройства (системи за дохранване на гърда), които помагат на недоносеното бебе да приема нужното му количество мляко на гърдата, без употреба на биберони и шишета.


Мит ≠5 Операциите в областта на гърдите – за намаляване или увеличаване на бюста пречат на кърменето


Да, понякога оперативните разрези са направени така, че пресичат и прекъсват млечен канал.


Това обикновено не е проблем и с често и правилно поставяне на бебето на гърда, с малко помощ от консултант по кърмене кърменето протича безпроблемно. Съвременната техника на подмускулно поставяне на имплантите и разрези в областта на мишниците води до минимални щети върху жлезистата тъкан и количеството мляко.


Мит ≠6 Връзката кърма – хранене на майката


Да, има връзка – но тя е съвсем малка и е свързана единствено с влиянието на приема на ненаситени мастни киселини (омега-3 напр.) – колкото повече майката консумира храни с богато съдържание на омега-3, толкова по-висока е концентрацията в кърмата и съответно ползите за бебето нарастват.


Няма проучване, което да доказва, че майката не трябва да консумира боб, зеле, леща, за да няма бебето колики или пък трябва да пие боза, прясно мляко, чай за кърмачки и какво ли още не, за да има кърма.
Разумната диета с балансиран прием на въглехидрати, протеини и мазнини е предпоставка за здрава майка с добро тегло. Вероятно ще прозвучи учудващо, но кърмещите майки имат нужда само от 400-500 ккал дневно допълнително към обичайния си дневен калориен прием, т.е. една филийка пълнозърнест хляб, чаша кисело мляко и един банан са достатъчни. Силното желание на близките да „подсилват“ кърмещата майка с повече храна води единствено до повишено тегло, което трудно се сваля.


Мит ≠7 Хранителна и нехранителна кърма


Да, един учудващо постоянен мит, който може да бъде чут дори от устата на медицински специалисти, е, че кърмата на дадена майка е „нехранителна“.


Сумарно кърмата има учудващо постоянен състав. И той е идеален за бебето , както при недохранена майка в Сомалия, така и при майка с високо тегло в България. Природата е създала кърмата така, че бебето да расте максимално независимо от дефицитите на майката.
Вероятно този мит има в основата си идеята, че ако бебето не надава добре на тегло, то би следвало храната му да не е достатъчно „качествена“. Всъщност най-често просто количеството не достига, а не е проблем с качеството на кърмата. Друго вероятно обяснение за този мит е, че в началото на кърменето кърмата изглежда малко по-прозрачна (оприличавана на водниста) в сравнение с тази в края на кърменето. Това се дължи на постепенното увеличаване на количеството мазнини в хода на изпразване на гърдата, а не на промяна в качеството в кърмата.


Мит ≠8 Млякото за кърмачета е много близко по състав до кърмата


Да, и двете млека запълват стомахчето на бебето.


И приликите свършват тук. За добро или лошо кърмата не може да бъде дори наподобена. На първо място – кърмата е жива течност, в нея има живи защитни клетки, които предпазват бебето, има голямо количество антитела, има множество растежни фактори и други биологични компоненти, които няма как да бъдат копирани. Млякото за кърмачета съдържа преработено краве мляко, което е генетично чужд за бебето белтък. Ако погледнете състава на някое случайно подбрано адаптирано мляко ще установите, че то съдържа рибено масло, калиева основа, малтодекстрин, царевично и рапично масло…Интересно, нали?


Мит ≠9 Кърменето е най-доброто за бебето, но и храненето с адаптирано мляко не е лошо


Да, има ситуации, в които храненето с адаптирано мляко е животоспасяващо.


Но майките трябва да са информирани, че кърменето не е “най-доброто”. То е естественото хранене, то е стандартът и нормата.
Храненето с адаптирано мляко носи своите рискове, с които всяка майка би следвало да е добре запозната, преди да го предложи на своето бебе. Най-добре описани са повишеният риск от инфекции – отити, пневмония, стомашно-чревни инфекции. Повишен е рискът от затлъстяване, диабет тип 1 (в детска възраст) и тип 2 (като възрастни), както и от някои видове рак в детска възраст, а при недоносените бебета – риска от некротизиращ ентероколит е от 6 до 10 пъти по-висок, ако бебето не е хранено с кърма.

Мит ≠10 Размерът на гърдите е от съществено значение за количеството кърма


Да, по-големият размер на гърдите обикновено е функция на повече мастна тъкан.


Но млякото се образува от жлезистата тъкан в гърдите. Следователно няма особено значение колко голяма е гърдата, а дали добре е развита жлезистата тъкан в нея. Обикновено по време на бременност гърдите нарастват по размер за сметка именно на жлезистата тъкан.
Правилното поставяне на гърдата и честото кърмене, водено от бебето, са задължителни за добро и адекватно на нуждите количество кърма.

маг.фарм. Марияна Енева,
сертифициран от международния борд консултант по кърмене (IBCLC)

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: