(класическо ин витро оплождане): Метод, при който в лабораторни условия зрелите яйцеклетки се събират със сперматозоидите на партньора, за да се оплодят. При този метод сперматозоидите сами достигат до яйцеклетките и осъществяват процеса на оплождане.

Автоимунното нарушение е процес, при който имунните клетки (по погрешка) атакуват собствени клетки на тялото. Примери за автоимунни нарушения са: лупус, ревматоиден артрит и болест на Грейв. Някои автоимунни фактори - като антифосфолипидни антитела - могат да засегнат фертилитета или бременността. Много ин витро клиники изследват за автоимунни нарушения. Лечението може да се състои в приемане на ниски дози хепарин (антикоагулант), детски аспирин или преднизолон (стероид).

Специално обучена медицинска сестра, която е запозната с цялостната процедура по ин витро оплождането и е подготвена да отговаря на въпросите на пациентите. Тя поставя инжекции и обучава пациентите как да извършват определени манипулации (като поставяне на инжекции и др.) и се грижи за тях през времетраенето на процедурите.

Един от андрогените (мъжки хормони), който нормално присъства у жените. Другите андрогени са тестостерона и ДХЕАС. Тези хормони играят важна роля за овулацията. Високите нива на андрогените при жените могат да са индикация за аномалия в овулационния процес.

Включват гонадо-стимулиращите хормони ЛХ и ФСХ, които са обяснени поотделно в речника. Като синтетични препарати се дават при ин витро оплождане, за да започне узряването на повече яйцеклетки. Тези препарати в малки дози се прилагат и при стимулация за вътрематочни инсеминации.

"Връщане" на ембрионите в кухината на матката, след като в лабораторни условия са достигнали определен стадий на развитие.

Заболяване, при което маточната лигавица (ендометриум), се имплантира и расте извън матката. Ендометриалните огнища най-често са намирани в яйчниците, червата, фалопиевите тръби или влагалището, но е възможно да бъдат и във всяка друга част от тялото. Ендометриозата може да причини редица симптоми: болки в таза, изменения в червата, силно менструално кървене, подуване, умора и инфертилитет (ендометриозата е трета по честота причина за проблемно забременяване при жената).

Хормон, който естествено присъства в женското тяло. Обикновено нивото на този хормон се изследва на третия ден от менструалния цикъл (за първи ден се брои първият ден на менструално кървене). Е2 и ФСХ понякога се интерпретират заедно, за да се оцени яйчниковия резерв и да се предвиди отговора на лечението. Нивото на Е2 се изследва и по време на ин витро цикъла, за да се проследи отговора на яйчниците към лекарствата.

Комплексен процес, при който в лабораторни условия зрелите яйцеклетки, извдени от тялото на жената се събират със сперматозоидите на партньора, за да се оплодят. При този метод сперматозоидите сами достигат до яйцеклетките и осъществяват процеса на оплождане. “Ин витро” е латински термин, който означава “в стъкло”.

Инжекция, която се поставя под кожата. Някои IVF лекарства се поставят чрез подкожна инжекция. Местата, които се избират са: хълбока, корема или горната част на ръката.

Инжекция, която се поставя в мускула. (някои IVF лекарства, които са посочени за интрамускулна манипулация, обикновено се поставят хълбока)

Процедура, при която единичен сперматозоид се инжектира директно в яйцеклетката, за да може да я оплоди. Използва се предимно при мъжки инфертилитет.

Синтетичен нехормонален препарат, който се употребява самостоятелно или в комбинация с други медикаменти за стимулиране на овулацията, с цел образуване на повече от една яйцеклетка. Този препарат е един от най-старите препарати, използван за стимулиране на овулацията.

Специализирани помещения , в които в контейнери пълни с течен азот ( - 196° С ) се съхраняват клетки, тъкани и органи, които са обработени по протокол преди това. В нея с десетилетия се съхранява сперматозоиди, яйцеклетки,ембриони, тъкани от яйчник, тестис, стволови клетки.

Вещество, което предпазва клетките и тъканите при замразяване от разрушаване. При размразяването им криопротектора си отмива по протокол.Криопротекторите нямат мутагенно действие.

Женски полов хормон, който ускорява овулацията. Анормалните нива на лутеинизиращия хормон могат да покажат недостиг на яйчников резерв. Лекарите обикновено разглеждат съотношението ЛХ:ФСХ, за да определят дали има някакви проблеми с овулацията или други нарушения, които могат да засегнат фертилитета.

Изследване, което показва броя или процента на сперматозоидите, които са правилно оформени по размер, форма и характеристики. Диагностицираната анормална морфология може да е индикатор за проблеми с фертилитета.

Малки подутини от тъканта, които растат от вътрешността на матката и най–често са свързани със запушване на ендометриалните жлези. Те пречат на забременяването и могат да прераснат (макар и бавно) в злокачествено образувание, затова премахването на полипите на матката е препоръчително.

Оплодената яйцеклетка, която е произведена извън матката по време на IVF.

Естествено произвеждащ се хормон, който е съществен за нормалната възпроизводителна функция. По време на IVF цикъл, прогестеронът е даден чрез инжекции или вагинални свещички, за да подготви маточната лигавица за имплантиране (бременност).

Това са каналите свързващи тестисите с простата, през които преминават сперматозоидите. Те са аналог на маточните тръби при жената. Тяхното запушване, води до липса на сперматозоиди в семенната течност на мъжа т.нар. азооспермия.

Потенциално сериозен страничен ефект на фоликулстимулиращите лекарства, който се наблюдава в случаите, когато едновременно с развиването на твърде много фоликули ( над 20) се поставя и ЧХГ (Pregnyl), с цел да се отделят яйцеклетките. Усложненята са свързани със събиране на течност в корема и неговото подуване в леките форми и лечение в реанимация в тежките.Ако наблюдението на стимулацията покаже съзряването на твърде много фоликули, вашият гинеколог може да реши да не поставя ЧХГ-инжекцията, така усложненията се избягват, но опита за ин витро се прекратява.

Процес, при който се измерва обема на спермата, и приблизителния брой сперматозоиди в нея. Освен това, се определят морфологията (формата), мотилитета (подвижността) и продължителността на живот на сперматозоидите извън тялото на мъжа. Допълнително са измерват белите кръвни клетки, с цел диагностициране на възможна инфекция.

Изследване, което показва броя на сперматозоидите в пробата. Концентрация, която е по-малка от 20 милиона на милилитър, е индикатор за мъжки инфертилитет.

Изследване, което показва колко процента от сперматозоидите се движат правилно (т.е. тяхната способност да плуват). Слабата подвижност означава, че сперматозоидите може да имат трудности с придвижването през цервикалния канал към яйцеклетката.

Изследване на семенната течност, чрез което се установяват проблеми при партньора на базата на няколко основни показателя като концентрация, подвижност и морфология на сперматозоидите, обем на еякулата, pH, вискозитет.

Един от андрогените (мъжки хормони), който нормално присъства в женското тяло. Другите андрогени са ДХЕАС и андростендион. Тези хормони играят важна роля за овулацията. Високите нива на андрогените при жените могат да са индикация за аномалия в овулационния процес.

Всяко състояние, в което щитовидната жлеза не функционира правилно. Състояниято се диагностицира като хипофункция или хиперфункция на щитовидната жлеза. Някои такива заболявания могат да навредят на фертилитета.

Хормон, който нормално присъства в женското тяло. Специалистите по инфертилитет обикновено изследват нивото му на третия ден от менструалния цикъл (за първи ден се брои денят, в който започва менструалното кървене). Нивото на ФСХ в кръвта дава на лекаря информация за яйчниковия резерв. Нивото на ФСХ на третия ден от цикъла трябва да е по-малко от 13 mIU/ml. Високото ниво може да бъде показател за намален яйчников резерв.

Лекарство, което ускорява зреенето на яйцеклетките по време на ин витро цикъл. Спомага овулацията при други стимулации и подпомага развитието на ембриона при една начална бременност.