Новини

  • 24.02.2020
    #ЕндоКакво през #ЕндоМарт
    Всички Повече
  • 18.02.2020
    БОЛНИЦА "НАДЕЖДА" УДЪЛЖАВА СРОКА ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЗА СПЕЦИАЛИЗАНТИ ПО АГ И АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ И ИНТЕНЗИВНО ...
    Всички Повече
  • 24.01.2020
    Ограничения в работата на "МБАЛ"Надежда" по повод обявената грипна епидемия за територита на София-град от 27. ...
    Всички Повече
  • 22.01.2020
    БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ С Д-Р СТАМЕНОВ НА МЕДИЦИНСКО ИЗЛОЖЕНИЕ В ЦЮРИХ, ШВЕЙЦАРИЯ
    Всички Повече
  • 21.01.2020
    Седем лица на акушерката
    Всички Повече

Свободнo място за специализант по АГ и специализант по Анестезиология

Вижте още »

В човека само две неща не остаряват: очите и мечтите....

Ако можеш да погледнеш през очите на другия, ще можеш да видиш и мечтите му!

Вижте още »

Болница "Надежда" става клинична база за обучение на Медицински университет – Варна

МБАЛ „Надежда” става учебна база на МУ - Варна за лекари специализанти по Акушерство и гинекология, Медицинска онкология, Неонатология и Здравни грижи, както и за обучение на акушерки.

Предпочитан университет за студенти от 44 държави по света, МУ-Варна си партнира с 82 международни партньори от 5 континента. От 1961 г. до днес над 50 000 възпитаници на университета живеят и работят в над 40 държави по света.

Вижте още »

Седем лица на акушерката

21.01.2020

На Бабинден почитаме хората, които първи посрещат новия живот. По традиция, на този ден с благодарност „измиваме“ ръце на акушерките – жените, които са най-близо до бъдещите майки по пътя към мечтаното дете и без които чудото на раждането не би било възможно.


Днес ви срещаме със седем невероятни жени от болница „Надежда“, които са избрали професията акушерка за своя съдба. Чрез тях искаме да ви покажем седем от „лицата“ на тази удивитилна професия.
Представяме ви Христина Николова - акушерка в сектор "Асистирана репродукция“ на МБАЛ „Надежда“, Миглена Ангелова - акушерка в родилна зала, Горица Цветанова - акушерка в отделение „Неонатология“, Ирена Костова - старша акушерка в отделение „Гинекология и паталогична бременност“, Сашка Ивчова - старша акушерка в „Послеродова клиника“, Славянка Георгиева - акушерка в ОАИЛ, Айлин Исинова - акушерка в операционна зала.

1. Защо избра професията на акушерката?


Христина: Избрах професията на акушерката, защото тя ми дава възможност да помагам на хората в трудните и в най-щастливите моменти от живота им. Днес не забравям, че това е изключително отговорна професия, която е свързана пряко с живота на хората, а той е най-ценният дар.

  • Христина Николова - акушерка в сектор „Асистирана репродукция“ на МБАЛ „Надежда“

Миглена: Винаги съм харесвала биологията, но не ме приеха „Биология“ и кандидатствах за акушерка. И всичко започна. От начало дори не знаех какво точно правя, но с времето любовната ни приказка започна - аз се влюбвах в работата си, а тя ми даваше удовлетворение и искра в очите...

Сашка: Възхищавах се от малка на усмихнатите в бели престилки мили жени и исках да съм като тях. Така започна всичко.

Ирена: Бях сигурна, че това е моята професия. Вярвам, че да си акушерка е призвание!

Горица: Станах акушерка, защото исках да работя в родилен дом с новородените бебета.

Славянка: Навремето не съм мислила, че ще стана акушерка. Никога не съм си и представяла дори. Но после професията така ме привлече, че наистина се влюбих в работата си.

Айлин: Човек търси мястото си в света. Да съм акушерка е моето призвание.

2. Откога работиш като акушерка и в какво се състои твоята работа в болница „Надежда“?

Христина: Акушерка съм в екипа на „Медицински център по репродуктивна медицина“ в "Надежда"от 1 април 2014 г. Благодаря за доверието!

Миглена: Завърших през 2012г. (все още съм дечко), та цели осем години работя. Моята работа в
МБАЛ “Надежда“ е да завърша започнатото от колегите си, да помогна за раждането и дам в ръцете на майките най-чаканото същество.

  • Миглена Ангелова - акушерка в родилна зала

Славянка: Започнах работа като акушерка преди години в Неонатологията на „Майчин дом“ при недоносените бебета. Занимавах се с обменни кръвопреливания, бях и в оперативен сектор. Налагаше се да ходим в провинцията да правим обменни кръвопреливания. Всичко това ми даваше стимул, че наистина помагам на тези деца. Когато всичко завършеше добре и децата си тръгваха от болницата вече възстановени, това толкова ме радваше . После работих в друга болница - вече не с бебета, а с майките. А в МБАЛ „Надежда“ съм от самото й създаване. Работата ми в Реанимация и операционна е да се грижа за родилките в следоперативния период. Понякога се налага да влизаме в операционна, защото нашата работа е такава – операционна и реанимационна. Когато гледам майките, в момента, в който извадят бебето, става нещо много, много хубаво – както за тях, така и за нас. Огромно щастие!

Айлин: От шест години работя по специалността, а от пет години съм част от операционния екип на болница „Надежда“, където всеки ден заедно правим крачка към постигането на мечтите на нашите пациенти.

Сашка: Работя като акушерка от 7 април 1996г. В болница "Надежда" съм от август 2013 г. и работя в Родилно отделение, където се грижим за нормалното протичане на послеродовия период при родилката.

Ирена: Над 20 години работя като акушерка. В момента съм старша акушерка в Акушеро-гинекологично отделение.

Горица: Работя като акушерка от 1991 г. Част съм от екипа на отделението по неонатология на болница „Надежда“, където се грижа за бебетата – както за здравите дечица, така и за интензивни бебета (за недононосените и бебетата със здравословни проблеми).

3. Кой е случаят, който никога няма да забравиш?

Христина: Не мога да посоча определен случай. Работя в сектор, в който жените имат проблем със забременяването и водят своята битка, за да имат най-съкровеното. Тези момичета вървят по един изключително емоционално изтощителен път, който понякога продължава с години. Животът им е низ от разочарования, сълзи, на моменти са обезкуражени, след което идват отново вярата и надеждата. А това са съвсем човешки чувства и преживявания. И когато дойде желаният резултат, щастието взема превес над всичко и горчивите моменти остават само неприятен спомен. За щастие, в нашата практика хубавите случаи са много и те са уникални сами по себе си. А удоволетворението за нас е голямо.

Миглена: . Преди три години имах едно раждане на прекрасна двойка. Слушахме радио Z-rock, нямам спомен за песента, но тя ни накара да я увеличим до край...след няколко напъна се появи и малката принцеса. Мотивацията й беше силна и явно музиката й помогна да се роди...

Айлин: ...Неповторимо е чувството да присъстваш там, където животът се ражда.

  • Айлин Исинова - акушерка в операционна зала

Горица: Няма да забравя първите бебета под 1000 гр, които отгледахме и сега са едни прекрасни момчета.

Славянка: Не мога да кажа конкретен случай, но винаги съм щастлива, когато всичко завършва добре и майките си тръгнат доволни от нашата работа. Щастлива съм, когато майките са щастливи, когато наистина сме успели да им дадем сигурност и вяра, че могат да се справят сами.

Ирена: Дълго ще помня моментът, в който няколко майки с тежки бременности, лежали в отделението, се върнаха с вече родените си деца, за да благодарят. Беше най-щастливата Коледа! Няма по-голямо щастие от това, да видиш усмивките по лицата им и благодарността в очите им. Плакахме всички - това бяха нашите сълзи от радост!

4. Какво е усещането....

...да си до жената, която се бори за свое дете и след дълго очакане разбира, че е бременна?

Христина: Сълзите в очите на жената... вълнението, потрепването на гласа, ръцете които се отварят, за да прегърант акушерката, която им съобщава положителния резултат от теста за бременност, отронващото се "Благодаря Ви".... ЩАСТИЕТО превзема всичко. Това не може да се опише с думи, това се усеща само със сърцето.


... когато поемаш новия живот в ръцете си?

Миглена: За майката раждането не е леко, но остава незабравимо. За мен - за мен всяко раждане е различно, всяко все едно е първо. Когато поемеш бебето в ръцете си и то изплаче, всичко в мен потръпва, ръцети ми треперят, магията започва...виждам усмивката, сълзите и благодарността в очите на родителите. Това докосва всяка клетка в мен... чувствам удовлетворение от работата си. Моята мисия е изпълнена.

...си най-близко до бъдещите майки и в трудните, и в радостните им моменти?

Айлин: Човек се прекланя пред силата на тези борбени жени.

Ирена: В голяма степен отговорност, но и невероятна емоция и радост, които ти дават сили да продължиш напред

  • Ирена Костова - старша акушерка в отделение „Гинекология и паталогична бременност“

... да си до жената, когато се превръща в майка?


Сашка: Това не може да се опише, трябва да се усети. Експлозия от любов, радост, съпричастност, умиление, притеснение, удовлетворение!


.... да бъдеш до най-крехките и съвършени създания - новородените?


Горица: От контакта с новородените се зареждаш само с позитивна енергия – в огромни количества. Бебетата са нежни, беззащитни и имат нужда от много, много любов.

5. Има ли бъдеще професията на акушерката?


Христина: Разбира се, че има бъдеще. Професията на акушерката е една от най-отговорните. Акушерката има важна роля във всеки един сектор. Тя подкрепя и се грижи за пациентката като дава най-доброто от себе си, за да помогне. Акушерката трябва да вдъхва спокойствие и доверие. Затова тя трябва да има и нужната компетентност.

Миглеа: Акушерката е част от раждането. Връзката между жената и акушерката е силна и не е лесно да бъде изградена. Да спечелиш доверието на някого за минути е много трудно, но се случва и това го правим ние - АКУШЕРКИТЕ.

Айлин: Ние, като акушерки, полагаме грижи за бременната жена, родилката, новороденото, гинекологично болната жена. Нищо не може да се сравни с чувството, че работиш в полза на хората и че си свършил работата си добре.

Сашка: Убедена съм, че има бъдеще. И в миналото и днес и в бъдеще, ние сме и ще бъдем част от живота на всяка майка.

  • Сашка Ивчова - старша акушерка в „Послеродова клиника“

Славянка: Професията има бъдеще и е много важна, защото помагаме на младите хора, на бъдещите майки.

Горица: Има бъдеще професията на акушерката, защото винаги ще се раждат бебета и ще има нужда от ръце, които да поемат новия живот, да го обгрижват през първите дни.

Ирена: Акушерката е най -близо до жената. Тя е медиатор. И доверен човек. Вярвам, че в бъдеще ще има и по-голяма автономност.

6. Какво за теб е надеждата?

Хриситна: Няма друго лекарство в нещастието освен Надеждата, е написал Шекспир. Тя ни подкрепя тогава, когато нищо друго не може. Надеждата може да се открие във всеки един от нас.

Миглена: Надеждата никога не умира и е винаги в нас. С надежда се създаваме , с надежда се раждаме и с надежда живеем.

Сашето: Мисля, че е трудно да се говори за Надежда, ако нямаш Вяра и Любов. Когато сърцето ти тупти в ритъма на любовта, ти имаш вярата и можеш да раздаваш Надежда.

Славянка: Надеждата е велико чувство. Щастлива съм че работя в болница „Надежда“, благодарна съм на всички, и на д-р Сърбянова за подкрепата, и на д-р Стаменов – изразявам голямото си възхищение и благодарност за базата, която ни е осигурил да работим.

  • Славянка Георгиева - акушерка в ОАИЛ

Ирена:Надеждата - тя ни дава крила и сили да се борим и да вярваме в доброто!

Горица:Надеждата за мен е увереността, че имаме бъдеще.

7. Какво си пожелаваш за празника?

Христина: Пожелавам на себе си, както и на колегите си, много здраве за тях и семействата им. Сили за успешни дела, доброта - дарявана и получавана, щастие и удоволетвореност от професията.

Миглена: Само здраве, за да продължа с работата, която обичам истински.

Горица: Пожелавам си здрави бебета и усмихнати майки.

  • Горица Цветанова - акушерка в отделение „Неонатология“

Айлин: Здраве, търпение и успехи, защото от нашия професионализъм се ражда новата надежда.

Сашка: Пожелавам си да виждам благодарността в очите на майките.

Ирена: Пожелавам си още много здрави мами и бебета!

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: