Новини

  • 21.01.2021
    Честит професионален празник на всички акушерки и акушер-гинеколози
    Всички Повече
  • 19.01.2021
    8 ГОДИНИ МБАЛ „НАДЕЖДА“ - НАШИЯТ ЖИВОТ В МАЛКО ЦИФРИ
    Всички Повече
  • 15.01.2021
    8 блиц интервюта с 8 специалисти за 8-ия рожден ден на болница "Надежда"
    Всички Повече
  • 14.01.2021
    Технически проблем с приложението Nadezhda Mobile
    Всички Повече
  • 13.01.2021
    8 ГОДИНИ МБАЛ "НАДЕЖДА"
    Всички Повече

Ролята на хормоните в развитието на детето

21.12.2020

За ролята на хормоните в развитието на детето

Д-р Ваня Деспотова е педиатър и ендокринолог. Има задълбочени познания и интереси в областта на детското здраве и профилактика, нарушения в растежа, нарушения в пубертетното развитие, болести на хипофизата, надбъбречните жлези, щитовидната жлеза, половото развитие, затлъстяване и метаболитен синдром, захарен дибет, нарушения в калциевофосфорната обмяна, метаболитни заболявания.

Владее и има сертификати за ехография на щитовидна жлеза и коремни органи, работа с инсулинови помпи, CGM.

Завършила е Немската езикова гимназия в гр. Пазарджик. Висшето си образование завършва във ВМИ, Пловдив.

Три години работи като педиатър в Окръжна болница, Бургас. С конкурсен изпит печели място на ординатор в Детско отделение, МБАЛ Пловдив, където води и кабинет по детска ендокринология.

Дипломиран специалист е по детски болести и детска ендокринология и обмяна на веществата. През 2006 година продължава в Първа детска клиника на Александровска болница. От откриването на болница „Токуда“ през декември 2006, последните 14 години, работи като педиатър и детски ендокринолог в Клиниката по педиатрия.

Има многобройни участия в национални и международни форуми за следдипломна квалификация, конгреси и симпозиуми.

Каква е ролята на хормоните за растежа и развитието на детето?

Ендокринната система е съвкупност от органи, които синтезират, складират и секретират хормони. Хормоните играят централна роля в управлението на растежа и развитието на детето във всички етапи на съзряването на детския организъм. Хормоналните проблеми, засягащи растежа и сексуалното развитие, може да повлияят съществено физическото и емоционалното качество на живот на децата и да ги съпровождат през целия им живот.

Кои части на мозъка регулират ендокринните функции в човешкото тяло?

Това са хипоталамусът и хипофизата. Хипоталамусът регулира основни функции, като сърдечен ритъм, артериално налягане, телесна температура, баланс на елекролити и течности, апетит, телесното тегло, бодърстване и сън, гастроинтестинални функции.

Хипофизата е разпложена до хипоталамуса, в основата на мозъка, Тя е не по-голяма от грахово зърно, но играе важна роля за ендокринната система, тъй като контролира повечето жлези с вътрешна секреция.

Кои са етапите в растежа на детето?

Растежът при хората е комплексен процес, който стартира едновременно със зачеването и завършва в периода на юношеството, като изоставането в растежа е една от честите причини за посещение при детски ендокринолог.

Растежът може най-общо да се раздели на четири периода:

- Феталният период, когато доминиращи ендокринни фактори са инсулинът и инсулиноподобните растежни фактори.

- Периодът до 1 година, когато растежът зависи основно от храненето и тиреоидните хормони.

- Периодът на детството, когато от съществено значение са оста растежен хормон – инсулиноподобен растежен фактор 1 и тиреоидните хормони.

- Пубертетното развитие, когато едновременно с оста растежен хормон – инсулиноподобен растежен фактор 1 и тиреоидните хормони се активира и хипоталамо-хипофизно-гонадната ос за синтез на полови хормони, които повлияват завършването на растежа.

Преценка на растежа се осъществява въз основа на анамнестичните данни и антропометрични показатели – измерване на ръст, тегло, изчисляване на индекса на телесната маса; костната възраст и кръвните тестове.

Кои си причините за нисък ръст при децата?

Ниският ръст може да се дължи на определено заболяване или да не е в резултат на каквато и да е патологична причина.

Нормални варианти на нисък ръст:

- Фамилно нисък ръст – някой от родителите или и двамата родители са с нисък ръст. При детето се установяват нормален темп на растеж, нормални телесни пропорции и нормална костна възраст, но крайният ръст като възрастен е нисък. Ако има значително изоставане под нормите на растежните криви, трябва да се проведат консултации и изследвания.

- Конституционално изоставане в растежа и половото развитие – децата имат нормален темп на растеж с прогресивно забавяне и често с изоставане на половото развитие. Растежен скок настъпва по-късно и децата достигат генетичния си ръст, костната възраст обичайно изостава от хронологичната.

Патологични причини за нисък ръст са:

- Недохранване поради гладуване, нисък белтъчен прием, анорексия, дефицит на цинк.

- Психологично обусловен нисък ръст – екстремното емоционално лишение може да доведе да невиреене на детето, което се изразява в ниски тегло и ръст или нисък ръст с нормален индекс на телесна маса.

- Малки за гестационната си възраст деца в резултат на вътреутробно изоставане на плода. Причините за това изоставане не са съвсем ясни, но се смята, че значение имат следните фактори: майка с тютюнопушене; недоимъчно хранене; прееклампсия или еклампсия; плацентарна недостатъчност; двуплодна или многоплодна бременност; генетични причини; пренатални инфекции като рубеола, токсоплазмоза, цитомегаловирус, сифилис; злоупотреба на майката с алкохол или медикаменти.

Повечето деца, родени малки гестационната възраст, наваксват по отношение на ръста и теглото си до 2 – 4-годишна възраст. При тези деца се изисква мониториране на растежа през 2 – 6 месеца чрез растежна крива. Обичайно не се налагат допълнителни изследвания, но в някои случаи е необходимо да се проследи костната възраст и да се извършат кръвни тестове.

- Системни заболявания – малабсорбция, сърдечни заболявания, бъбречни заболявания, хематологични болести, белодробни болести, лошо компенсиран захарен диабет, вродени метаболитни нарушения, хронични инфекции, възпалителни заболявания.

- Генетични синдроми – синдром на Търнър, синдром на Прадер-Вили, синдром на Ръсел-Силвър, синдром на Нунан.

- Нарушение на растежа на костите – ахондроплазия, хипоходроплазия и др.

- Ендокринопатии – дефицит на тиреоидни хормони, дефицит на растежен хормон, повишени нива на глюкокортикоиди.

- Хроничен прием на медикаменти – супрафизиологични дози глюкокортикоиди, високи дози естрогени и андрогени и др.

- Идиопатичен нисък ръст – при ръст под 2 стандартни отклонения за съответните възраст и пол без установими други причини.

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: