Новини

  • 21.01.2021
    Честит професионален празник на всички акушерки и акушер-гинеколози
    Всички Повече
  • 19.01.2021
    8 ГОДИНИ МБАЛ „НАДЕЖДА“ - НАШИЯТ ЖИВОТ В МАЛКО ЦИФРИ
    Всички Повече
  • 15.01.2021
    8 блиц интервюта с 8 специалисти за 8-ия рожден ден на болница "Надежда"
    Всички Повече
  • 14.01.2021
    Технически проблем с приложението Nadezhda Mobile
    Всички Повече
  • 13.01.2021
    8 ГОДИНИ МБАЛ "НАДЕЖДА"
    Всички Повече

Пубертет

22.12.2020

Пубертет

Д-р Ваня Деспотова е педиатър и ендокринолог. Има задълбочени познания и интереси в областта на детското здраве и профилактика, нарушения в растежа, нарушения в пубертетното развитие, болести на хипофизата, надбъбречните жлези, щитовидната жлеза, половото развитие, затлъстяване и метаболитен синдром, захарен дибет, нарушения в калциевофосфорната обмяна, метаболитни заболявания.

Владее и има сертификати за ехография на щитовидна жлеза и коремни органи, работа с инсулинови помпи, CGM.

Завършила е Немската езикова гимназия в гр. Пазарджик. Висшето си образование завършва във ВМИ, Пловдив.

Три години работи като педиатър в Окръжна болница, Бургас. С конкурсен изпит печели място на ординатор в Детско отделение, МБАЛ Пловдив, където води и кабинет по детска ендокринология.

Дипломиран специалист е по детски болести и детска ендокринология и обмяна на веществата. През 2006 година продължава в Първа детска клиника на Александровска болница. От откриването на болница „Токуда“ през декември 2006, последните 14 години, работи като педиатър и детски ендокринолог в Клиниката по педиатрия.

Има многобройни участия в национални и международни форуми за следдипломна квалификация, конгреси и симпозиуми.

Какво е пубертет и как да разпознаем началото му?

Пубертетът е етап от развитието на детския организъм, при който настъпва съзряване на хипоталамо-хипофизо-гонадната ос. Това води до развитие на половите жлези, при което се изявяват физикални и физиологични промени, характерни за възрастния индивид със способност за репродукция. Началото на пубертеното развитие се свързва с промяна в чувствителността на хипоталамуса към циркулиращите до този момент ниски нива на полови хормони. В ранния стадий на пубертетното развитие има повишение на нощната гонадотропна секреция. С напредването на пубертета се повишава пулс-гонадотропната секреция с големи амплитуди през цялото денонощие. Пубертетът се характеризира с:

- поява на вторични полови белези,

- ускорен растеж,

- ускорено костно съзряване.

Какви са промените, характерни за нормалния пубертет при момичетата и при момчетата?

При момичетата хипоталамо-хипофизо-гонадната ос степенно се активира още от предпубертетната възраст и води до повишаване на ЛХ, ФСХ, естрадиол, инхибин А, инхибин В. Тези промени водят до продукция на естроген от яйчниците и като резултат до растеж на гърдите, развитие на гръдните зърна и околната област, оформя се женски хабитус, естрогенизация на вагиналния епител и уголемяване на матката.

Началото на пубертета е с увеличаване на гръдните жлези във възрастта от 8 до 12 години, при някои етноси и от 6-годишна възраст. Интервалът до първи менструален цикъл обикновено е 2-2,5 години и се изявява на средна възраст около 12-12=5 години. Пубисното окосмяване се дължи на действието на надбъбречните андрогени.

Съществуват големи вариации в последователността на появата на пубертетните белези.

При момчетата повишаването на ЛХ и ФСХ води до повишаване на тестостерона, естрадиола, андростендиона, 17ОН прогестерон, инхибин В и ДХЕА. Тестикуларният тестостерон води до увеличение на пениса, разширяване на раменете, стесняване на таза, задебеляване на гласа, лицево окосмяване, поява на косми по тялото.

Началото на пубертета е с уголемяване на тестисите и е във възрастта от 9 до 14 години. Започва с изтъняване на скроталната торбичка и увеличение на тестисите, последвано от пигментация на скротума и увеличение размерите на пениса, появява се пубисно окосмяване. Тестикуларният растеж се дължи на стимулацията с фоликулостимулиращия (FSH) и лутеинизиращия (LH) хормони. Сперматогенезата се определя също от FSH/LH, а маскулинизацията от андрогените, отделени от тестисите. При момчетата растежният скок е около две години по-късно от този при момичетата и растежът им продължава до 18-годишна възраст.

Как се оценява стадият на пубертетно развитие?

Израстването на височина по време на пубертета се обяснява с директния ефект на половите хормони върху растежния хрущял от една страна и от друга с техния стимулиращ ефект върху локалната продукция на инсулиноподобен растежен фактор 1. Доказано е, че повишените полови хормони повишават и амплитудата на растежния хормон по време на пубертета. Костното съзряване се определя както от естрогените, така и от андрогените и в двата пола. Оценка на пубертетното развите става според стадирането на Танер, което се изразява в преценка на половото съзряване чрез преглед и палпация. Съществуват пет стадия на пубертетно развитие по Танер – първият стадий означава липса на пубертет; вторият стадий е най-ранен в пубертетното развитие, а петият означава завършено пубертетно развитие.

Кога говорим за преждевременен или късен пубертет?

За преждевременен пубертет говорим, когато се развиват полови белези преди 8 години при момичетата и преди 9 години при момчетата.

Късен пубертет се дефинира при липса на тестикуларен растеж на 14-годишна възраст и липса на нарастване на гръдните жлези на 13-годишна възраст или липса на първа меструация на 16 години при момичетата, липса на прогресиране на половото развитие 3 години след началните белези. В тези случаи има освен изоставане в растежа и костното съзряване и анамнестични данни за късен пубертет при един или двамата родители.

При съмнение за забавено сексуално развитие е необходимо да се определят гонадотропните хормони (LH, FSH) и половите хормони (естрадиол при момичетата, тестостерон при момчетата). При високи нива на LH, FSH и ниски на полови стероидни хормони се касае за първичен хипогонадизъм (или т.нар. хипергонадотропен хипогонадизъм). При ниски нива на LH/FSH и на естрадиол/ тестостерон се касае за вторичен хипогонадизъм или хипогонадотропен хипогонадизъм.

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: