Новини

  • 06.12.2019
    ЗАПОЧНАХА ДНИТЕ НА ДОНОРСТВОТО
    Всички Повече
  • 03.12.2019
    РАБОТЕН ГРАФИК НА БОЛНИЦА "НАДЕЖДА" В ПРАЗНИЧНИТЕ ДНИ
    Всички Повече
  • 27.11.2019
    БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО ОТ УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПГ “П. К. ЯВОРОВ“ - ГР. ПЕТРИЧ
    Всички Повече
  • 20.11.2019
    ТРИ БЕЗПЛАТНИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРИ С ДОНОРСКА ЯЙЦЕКЛЕТКА, ТРИ БЕЗПЛАТНИ ПАКЕТА „РАЖДАНЕ“ И ОЩЕ КОЛЕДНИ ЧУДЕСА В ...
    Всички Повече
  • 18.11.2019
    ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ ДАНИЕЛА ТАХИРОВА СТАВА ЧАСТ ОТ ЕКИПА НА МБАЛ "НАДЕЖДА"
    Всички Повече

Свободнo място за АГ специализант

Вижте още »

В човека само две неща не остаряват: очите и мечтите....

Ако можеш да погледнеш през очите на другия, ще можеш да видиш и мечтите му!

Вижте още »

За донорството - с любов

За да бъдеш донор, трябва да имаш сърце, в което да побереш болката и мечтите на хората, жадуващи свое дете. А протегнатата ръка ражда Живот – изстрадан и дълго очакван.

Вижте още »

Болница "Надежда" става клинична база за обучение на Медицински университет – Варна

МБАЛ „Надежда” става учебна база на МУ - Варна за лекари специализанти по Акушерство и гинекология, Медицинска онкология, Неонатология и Здравни грижи, както и за обучение на акушерки.

Предпочитан университет за студенти от 44 държави по света, МУ-Варна си партнира с 82 международни партньори от 5 континента. От 1961 г. до днес над 50 000 възпитаници на университета живеят и работят в над 40 държави по света.

Вижте още »

ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ ДАНИЕЛА ТАХИРОВА СТАВА ЧАСТ ОТ ЕКИПА НА МБАЛ "НАДЕЖДА"

18.11.2019

От 1 декември всеки пациент на болница "Надежда" ще може да потърси подкрепа от психотерапевта Даниела Тахирова.

Срещите с нея ще стават след предварително записан час.

Консултациите ще се провеждат всеки понеделник, сряда и петък, от 14:00 до 19:00 ч.

Защо е важно присъствието на психотерапевт в една болницата?

Защото на много от пациентите им е трудно, особено при продължително лечение. Понякога на човек просто му свършват силите и той има нужда от подкрепа, от независим професионален анализ на различни житейски ситуации.

Кои пациенти могат да се обръщат към Вас? При нас идват пациенти с репродуктивни проблеми, с онкологични заболявания и много други.

Към мен може да се обърне всеки, който има нужда от подкрепа и се намира в трудна житейска ситуация, а истината е, че много от пациентите са в такава. Моята лична цел е да идват при мен, когато почувстват нещо, което не е ОК, а не когато вече не издържат и когато вече са стигнали до кризисна ситуация.

Кои са първите симпотми, които пациентите трябва да разпознаят като сигнал, че имат нужда от професионална помощ?


Симптомите варират и при всеки са различни. Най-общо казано, когато започне да ви „стяга чепика“ или „не се побирате в в собствената си кожа“, тогава е време за специалист. Но, пак подчертавам, целта ми е да се срещам с пациентите преди момента на „не издържам повече“ или „тотално съм изплискал легена“.

А ако трябва да говорим по-конкретно за симптомите? Кои са те?

Симптомите са тревожност, безсъние, когато човек не се чувства добре, не е както преди, има нужда да поговори с някого, има нужда от подкрепа. Обобщено - не функционира по обичайния ефективен начин.

Доколко емоционалното състояние по време на лечението, било то ин витро процедура или по време на терапия във връзка с онкологично заболяване, може да помогне или да навреди?

Безспорно е, че душата и тялото са свързани. Това се знае от дълбока древност. Идеалният вариант е да сме в превъзходно емоционално състояние докато се лекуваме. За съжаление, в две трети от ситуациите това не е така. Емоциите са това, което са и обикновено те са: страх, тъга, гняв и други емоции от т. нар. негативен спектър. Когато един пациент изпитва подобни емоции, психологът може да помогне. Трябва да се превъзмогне чувството за вина. Емоционалното състояние на човека е такова, каквото е. Никой не бива да се чувства виновен за това, че е гневен заради определена диагноза. Просто ела, за да поговорим и да видим какво можем да направим, за да се промени емоционалното ти състояние, да се почувстваш по-добре и оттам нататък и лечението ти да продължи по-лесно и ефективно. Но никой не е виновен за емоционалното си състояние. Вярно е, че жените могат всичко. Вярно е, че са много издържливи и адаптивни, но понякога нещата им идват в повече, особено когато лечението е продължително и трудно и особено, когато е засегната женствеността, промяната на тялото и т.н.

Доколко е важно, когато пациентите усетят някои от тези симптоми, в терапията да бъдат включени и членове на семейството или прятели от на близкия кръг на пациента?

-Много е важно хората около теб да те подкрепят, но за съжаление, не винаги това е възможно. Понякога и на подкрепящите им свършва ресурсът в един момент. Психотерапевтът може да помогне да видите различни гледни точки . Пациентът да види ситуацията отстрани. Според едно американско изследване след диагноза рак 95% от семействата се разпадат и в 90% от случаите има смяна на работата. Много е важно да те подкрепят, но не винаги е възможно това. По време на терапията насърчаваме пациентите да търсят всяка възможна подкрепа и приветствам и адмирирам присъствието на най-близките. Добре дошли са всички, които искат да помогнат.

За какви проблеми пациентите най-често се обръщат към Вас? Има ли тенденции, които можете да откроите от Вашата практика?


За съжаление, тенденцията е такава, че хората се обръщат към мен, когато не могат повече. В професията ни има стигма. Въпросът е към нас да се обръщат хората, когато почувстват неразположение и да гледат на това като начин да се погрижат за себе си, а не като на начин да им бъде поставен някакъв етикет. Спрат ли да функционират по ефективен и добър начин в реалността си, обикновено тогава се обръщат към нас пациентите. И в този случай може да се помоге и се помага, но е хубаво срещата ни да се случва на един по-ранен етап, когато усетиш дискомфорт в емоционалното си функциониране. Болестта обикновено е нещо, което те изкарва от релсите, от обичайното и пред теб стоят много предизвикателства. Хубаво е в този момент да има някой, който да те съпроводи по пътя, който да предложи независима професионална подкрепа без да иска нищо насреща. Защото обикновено, когато ни подкрепят приятели или близки, те опитват да контролират. Когато веземеш пари на заем, питат за какво ще използваш парите. И с емоционалната подкрепа е подобна ситуацията – аз ще те подкрепя, но ти направи това и това. Затова е нужен някой, който да те извади в страни от ситуацията, да я погледнеш, да ти покаже най-различни пътища и ти да избереш какво да направиш. Психологът няма да ти реши проблемите, но може да ти покаже различни механизми, които да спрат да те владеят без да ги забелязваш, подсъзнателно. Психологът може да изследва различните варианти, различните изходи и когато ти знаеш различните изходи, ще решиш кое е това нещо, което на теб най-много ти пасва. Панацеи няма. Но независим професионален анализ – защо не.

Какъв е досегашният Ви опит и защо избрахте „Надежда“?

Избрах „Надежда“, защото смятам, че професионалистите, които работят тук, мислят като мен. Смятам, че сме от една кръвна група. Харесва ми човеколюбието и оценявам уважението към страданието на пациентите. Вярвам, че трябва да бъдат уважавани хората, които се опитват да направят нещо, да променят живота си, да променят здравето си, вместо да седят, да мрънкат и нищо да не правят.

До сега имам десетина години опит с индивидуални и фамилни консултации с възрастни хора. Имам много добре развита практика с деца и техните семейства, защото детето не идва на терапия, ако родителите не са на негова страна. Това, което отличава моята работа е, че съчетавам няколко подхода – единият е психодрама и другият е фамилната терапия. Психодрамата е пакет от инструменти за анализ, който е много човеколюбив и подкрепя със скоростта и с ресурса на човека, който е отсреща. Това е просто начин да се анализират определени конкретни житейски ситуации, поради какви причини как си се почувствал и какво можеш да направиш, за да си по-ефективен. Включително, в защитена среда можеш да експериментираш с някакви нови поведения. Винаги така казвам: „Когато веднъж го направиш на килима пред мен, после вече навън е въпрос на време да го приложиш“. Това също е начин да видиш различни изходи. А фамилната тераия ми дава възможността да гледам на семейството като на нещо общо цяло, не само да гледам пациента, но всички, които са около него – децата, партньорът. Целта е да се види как болестта или страданието засяга и прави лошо на всички. По-нататък, когато един се промени, се променят всички. Добрите решения са добри за всички. Лошите решения, обаче, също са лоши за всички. Затова цялото е повече от частите. Когато дойде жена, ясно е, че ако тя се промени за по-добро и всички около нея би трябвало да се променят за по-добро. Точно на това разчитам в работата си.

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: