Новини

  • 29.07.2021
    Проф. Кълвачев участва в кампанията на МОН за повишаване на информираността относно ваксините срещу SARS-COV-2
    Всички Повече
  • 24.07.2021
    РАЖДАНЕТО НА БЛИЗНАЧКИТЕ КАТЕРИНА И МАРТИНА
    Всички Повече
  • 23.07.2021
    АКО ЕДИН КОНТРАЦЕПТИВ ДЕЙСТВА ПРИ ВАША ПРИЯТЕЛКА, НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ЩЕ ДЕЙСТВА НАДЕЖДНО И ПРИ ВАС
    Всички Повече
  • 20.07.2021
    КАЧЕСТВЕНАТА И ПРАВИЛНА КОНТРАЦЕПЦИЯ Е ОТ СЪЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ЗДРАВЕТО НА ЖЕНАТА
    Всички Повече
  • 16.07.2021
    ВАГИНАЛНАТА КАНДИДОЗА ОБИЧА ЛЯТОТО
    Всички Повече

ПРОФ. Д-Р ИВАН ЩЕРЕВ: НАЙ-ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ ЗА ВСЕКИ ПАЦИЕНТ С КАРЦИНОМ Е УЧАСТИЕТО В КЛИНИЧНО ПРОУЧВАНЕ

18.06.2021

Проф. Щерев, много Ви моля да направите сравнение между психологията на отношение пациент и лекар – това, което сте видели в Япония, България и на други места.

Аз вярвам в обективната истина и всеки човек, който иска, би трябвало да може да стигне до нея. Обективната истина, „езикът“ на онкологията е статистиката – работи се с данни от проучвания, които носят информация кое заболяване в съответния стадий как протича. Ето пример – когато влезе пациент в лекарския кабинет, най-тежкият въпрос е „Колко ми остава?“. Отговорът на онколога зависи от наличните статистически данни за очакваната продължителност на живота при съответния тип заболяване и стадий и варира, както варира прогнозата за времето за утрешния ден – например очаква се температурите да бъдат между 15 до 25 градуса. По същия начин трябва да се обясни и преживяемостта на пациента – очакваме тя да бъде в даден времеви диапазон, който ние, специалистите, наричаме „конфиденциален интервал“. Например, ако пациентите с карцином на белия дроб, лекувани с химиотерапия, имат преживяемост около една година, конфиденциалният интервал е от 9 до 14 месеца. Пациентът е важно да разбере от нас, лекарите, че невинаги този интервал е точно в такива граници – възможно е да е по-малък или по-голям, но 95% е сигурно, че в този интервал се очаква да бъде неговата преживяемост. Другите стойности не се изключват, просто те са малко вероятни.

Философията в западните страни, доколкото съм запознат, е да се казва истината. Така е и според българското законодателство – по закон аз съм длъжен да кажа истината на пациента, както и да положа най-добрата медицинска грижа за лечението му, ако такова е възможно, или за стабилизиране и облекчаване на неговото състояние.

Как предпочитате Вие – да давате повече надежда или да бъдете по-близки до негативния, но истинен резултат?

Откакто сме се родили, виждаме и дори учим и в училище, че смъртта е неизбежна за всички нас. За нея се подготвяме още в осми клас, когато изучаваме втория закон на термодинамиката, който ни казва, че благодарение на него сме живи, но и за жалост и заради него ще трябва всеки от нас да срещне смъртта. Но въпреки всичко това човек никога не е възможно да се подготви за тази горчива истина. И ако пациентът ме попита, аз съм длъжен морално и законово да го информирам правилно. Поради деликатността на темата и ако близките ме помолят, аз давам на пациента уклончив отговор, възможно най-близък до истината. Фалшивата надежда за мен е най-лошото нещо, което съм видял в живота си.

Не ми харесва това. Всичко е в ръцете на Господ, в крайна сметка. Има медицинско чудо, има природно чудо…

Животът е най-голямото чудо и единственият начин да се опознае правилно е чрез науката. За жалост нещата, които тя ни казва, невинаги ни харесват.

Това го казвате, защото сте онколог ли или по принцип като лекар?

По принцип, като лекар.

Аз вярвам повече в личната мотивация и в надеждата като стимул.

Медицината е наука на доказателствата и работи с факти – например по отношение на карцинома на белия дроб статистиката сочи, че 5-годишна преживяемост при пациентите е под 5%. Фактите са неоспорими. Затова когато при мен дойде даден пациент, предпочитам да му обясня с прости думи каква полза се очаква да има от дадено лечение и каква е очакваната преживяемост. За мен това е професионален и морален дълг.

И в цялата тази работа се набърква интернет, където хората четат и се подвеждат.

Да, още през 2008 г. в Щатите се появиха първите заглавия: „Пациент може ли да знае повече от лекар?“ и отговорът учудващо беше „Да“. Пациентът може да знае повече от лекар, това не е проблем. Проблем е, ако смята, че разбира повече от лекар. В интернет има всякаква информация, но достигането до медицинския извод става чрез статистически анализ. Правилното тълкуване на фактите е важно и то е в компетенцията само на лекаря.

Как се движи науката и медицината по отношение на раковите заболявания?

С много скромни крачки. Но това не ни спира активно и непрестанно да полагаме нови и нови усилия за постигане на напредък в лечението на пациентите ни. В нашата клиника непрекъснато работим, включително в партньорство с други държавни и частни болници, в посока откриването на маркери за селектиране на болните, които биха имали най-голяма полза от дадено лечение. Ползата за пациента и оптимизирането на неговото лечение е фокус в развитието на медицината и в работата на клиниката ни. Гордеем се, че участваме със собствени научни разработки във всички световни онкологични конгреси – ASCO, ESMO, ESTRO, което е само по себе си изключително постижение за нашия екип. Имаме и редица наши публикации в най-престижните международни научни издания по медицинска онкология, които стават достояние и се ползват с признанието на цялата научна общност.

Къде, в коя област е най-зле и къде е най-напредничаво, с най-добри резултати?

Най-трудно се случва напредъкът при карцинома на панкреаса – пациентите с тази диагноза живеят около година. А най-голямата революция е свързана с новите медикаменти при карцинома на гърдата (CDK4/6 инхибиторите), където в продължение на 30-40 години нямаше препарати, които да удължат общата преживяемост.

В онкологията две неща са важни – колко дълго ще живее болният и как ще живее по време на лечението и след това – т.е. качеството на живот.

Ако прочетете европейските онкологични ръководства, ще научите, че преживяемостта на жените с метастатичен (т.е. в краен стадий) хормонално чувствителен карцином на гърдата е 2-3 години. Благодарение на новите препарати 50% от тези пациентки имат шанс за преживяемост над 5 години – т.е. преживяемостта се е увеличила двукратно. За всеки близък човек това никога няма да е достатъчно като време, но като се има предвид факта, че мнозинството от пациентките преди въвеждането на тези медикаменти са загивали в рамките на 2 години, възможността за удължаване на живота им с 2-3 години заслужава да бъде разглеждана като едно от най-големите постижения в медицинската онкология. Но зад това стоят над 30-годишни усилия и труд.

Другото постижение е при меланома. Още текат клиничните проучвания, но в до 30-40% от случаите има реален шанс пациентите дори в метастатичен стадий да се излекуват. Това преди беше немислимо.

Ще дам и един противоположен пример – как в някои случаи химиотерапията в продължение на десетилетия не търпи никакви промени, просто защото работи успешно. Става дума за пациентите с метастазирал карцином на тестиса (семином). През 50-те години на миналия век мъжете със семином и разсейки са загивали в рамките на една година. От 60-те години с въвеждането на химиотерапията това драстично се променя и до 80% от пациентите с метастазирал карцином на тестиса вече имат шанс напълно да се излекуват. Интересното в случая е, че химиотерапията остава непроменена оттогава до днес, просто защото работи успешно.

А не могат жените да се излекуват от рак на гърдата завинаги ли?

Аз говоря само за метастатичен стадий – това е крайният стадий. Ако към момента на поставяне на диагнозата пациентката е вече с метастази и те не могат да бъдат оперирани, говорим за стадий, в който, за съжаление, излекуване не може да има. Различно е жената да има малка бучка, да бъде оперирана и да направи профилактична химиотерапия.

А така наречената таргетна терапия какво повече дава на болните?

По принцип цялата фармакология е таргетна терапия. Аспиринът например си има таргет точно къде действа. Всяко лекарство си има таргет – най-често протеин. Докато химиотерапията действа на всички клетки, които се делят, и ги убива, таргетната терапия действа само на мутиралите клетки и променените белтъци. С подобна терапия пациентът би имал най-голям шанс за постигане на по-добро качество на живот и удължаване на общата преживяемост.

Как онкологично болните могат сами да си помогнат - не като се самолекуват, а като променят начинаси на живот, храненето си, отношението си към болестта, като започнат да живеят с болестта, а не да бъдат във война с нея?

Това е много важен проблем, който засягате. По принцип в нашата сфера казват: достоверната информация е най-добрият съюзник в борбата с карцинома. Важно е пациентите да не се подлагат на билколечение или друг вид лечение, което не е назначено от онколог. Не бива да забравяме, че и немалка част от химиотерапевтиците са билки, които са преминали през клинични изпитвания, за да се установи точно какво количество от тях трябва да бъде приложено и при какви карциноми има то ефект.

Изредете други неща, които сте забелязали, че се тиражират, но са опасни.

Витамин В17 и синият скорпион са най-често срещаните. Няма такъв витамин. Дори в интернет пише, че приложението му е опасно... На другите самолечения не им обръщам внимание, защото са несериозни.

В онкологията най-доброто лечение за всеки пациент е участието в клинично проучване. Обикновено пациентите, които се включват в дадено изпитване, се разпределят в две рамена на случаен принцип. В едното рамо получават като лечение световния стандарт за момента, а в другото – същото лечение, но комбинирано с изпитвания нов медикамент. Спазва се строга схема на лечение, извършват се поредица от изследвания по график при стриктно спазване на протоколите на съответното проучване.

Щом едно клинично изпитване е стартирало, това означава, че експерименталното лечение е натрупало достатъчно убедителни данни, че пациентът би трябвало да има полза от него. В основата на всяко проучване стои ползата за пациента. Затова и становището на американското онкологично дружество е, че участието на пациентите в клинични изпитвания следва да бъде окуражено и поощрено.

И Вие правите такива клинични изпитвания тук в болницата ли?

Да, като водещ за България онкологичен център участваме в редица клинични проучвания. Това осигурява на пациентите ни достъп до най-съвременно лечение, последно постижение на науката в световен мащаб, и обезсмисля лутането им из други клиники по света в търсене на най-ново лечение. Това е така, защото едно и също клинично изпитване тече в болници в най-различни точки на света – тук, в Щатите, В Германия, Франция и т.н. Проучванията се инициират от големите фармацевтични компании, които разкриват центрове за изпитвания в лечебни заведения по света. Ролята на онколога е да информира пациента какви възможности за включване в клинични проучвания има във връзка със стадия и вида на онкологичното заболяване, както и да разясни какви биха били ползите и рисковете, свързани с това. Пациентът има възможност да се запознае подробно и с информираното съгласие за участие в изпитването.

Ако някой от нашите читатели се поинтересува от това, какво следва да стори?

Да попита своя онколог. Но е важно и да бъде създадена достъпна за всеки пациент база с данни за предстоящи клинични проучвания, за да разбере всеки, който има нужда, къде потенциално може да получи лечение с най-новите медикаменти в световен мащаб, а не да се трови със син скорпион и други подобни.

Как си го представяте Вие, как трябва да стане?

Трябва да видим как са го направили другите страни, как са го направили по света. Например в Щатите правителството създаде специализиран сайт, в който са администрирани проучванията, и пациентът следи къде има център, в който може да отиде и да получи ново лечение.

Трябва да има гласност и разбира се доверие, защото години наред връзката лекар-пациент е подкопавана поради много причини. Винаги се мисли, че се случва нещо потайно. А при клиничните изпитвания всичко е открито. Прозрачност и проследяемост са основни принципи в проучванията.

Заслужава си да се създаде нещо като Информационна банка или Регистър на клинични проучвания?

Да, това би било най-добро за пациентите, но е решение и инициатива на законодателно ниво.

Пак казвам – в центровете за клинични проучвания пациентът получава достъп до най-добрите медикаменти в света и златния стандарт в лечението, независимо в коя част на планетата се намира.

Нека бъдем напълно откровени. Ако един млад човек с онкологично заболяване, с финансови възможности, коя е страната в Европа, където да получи най-добро лечение?

Питате ме като онколог и веднага мога да Ви отговоря. В 95% от случаите лечението е едно и също, независимо къде – в Германия, България, Франция, Япония. Но в България, за разлика от другите държави, например в Западна Европа, пациентът има изключително бърз достъп до специалисти и лечение – не се чака месеци наред за първа консултация с онколог, за диагностика и старт на лечението или за второ мнение. В онкологията второто мнение е препоръчително. Обичам и аз да съм спокоен, затова казвам на пациентите какво лечение ще бъде приложено конкретно в техния случай, ако е в Щатите, какво ще бъде в Германия и т.н.

ИЗТОЧНИК: 5GMedia

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: