Новини

  • 26.09.2020
    ДНИ НА ДОНОРСТВОТО
    Всички Повече
  • 24.09.2020
    Д-р Теодора Караниколова: У нас около 800 жени годишно се диагностицират с рак на яйчниците
    Всички Повече
  • 22.09.2020
    МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „НАДЕЖДА“ В МОЛ „ПАРАДАЙС“
    Всички Повече
  • 21.09.2020
    ЛЕКАРИ ОТ МБАЛ „НАДЕЖДА“ ПРЕДСТАВИХА НОВОСТИ ЗА УСПЕШНАТА БОРБАТА С ЕНДОМЕТРИОЗАТА
    Всички Повече
  • 20.09.2020
    ИНТЕНЗИВЕН КУРС ЗА БЪДЕЩИ РОДИТЕЛИ
    Всички Повече

НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ЛАБОРАТОРИЯ НА МБАЛ "НАДЕЖДА" СЪС СТРАХОТНО ПРЕДСТАВЯНЕ В САЩ

01.11.2019

Научно-изследователската лаборатория на болница „Надежда” представииновативните си разработки в диагностиката и селекцията на гамети и ембриони по време на световния конгред ASRM 2019. Това е най-големият конгрес в САЩ, на който се обсъждат последните новости в областта на репродуктивната медицина. Екипът на болница "Надежда" представи България с 8 постера, представящи постиженията в работата на Научно-изследователската лаборатория на болницата. Срещаме ви с Димитър Първанов - един от членовете на екипа от биолози, които представиха България на конгреса, в който взеха участие 94 държави.

Разкажете ни за участието на екипа на Научно-изследователската лаборатория на болница „Надежда“ на световния конгрес ASRM 2019 в САЩ?


Ние представихме 8 постера на различни теми. Повечето от темите са свързани с иновативни методи за диагностика и селекция на гамети и ембриони, така че всъщност да подобрим ин витро процедурите и успеваемостта при тях. Един от постерите засяга проблеми, свързани с рецептивността на майката, нейният ендометриум. Проучваме възможностите за изследване, така че да разберем кога е най-подходящият момент да се направи ембрио трансфер и дали е необходимо някакво индивидуално лечение при всяка едан пациентка. Това е свързано с имплантационния прозорец. В основата на тази тема е изследването на т. нар. „зомби клетки“ които са в ендометриума, в матката. Ние следим какво е тяхното количество и на базата на това виждаме, че има зависимост по отношение на успеваемостта на ембриотрансфера. Знаем, че при пациенти, при които има прекалено ниски количества на тези клетки, няма успех. Затова съответно прилагаме различни техники, за да можем да увеличим и да нормализираме нивата на тези т. нар. „зомби клетки“, които са свързани със стареене на тъканта и не е добре да има прекалено високи количества. Но пък и прекалено ниските количества ограничават достъпа на клетките на имунната система в матката и съответно не се създават благоприятните условия, които са необходими, за да може, когато се прикрепи ембриончето, да навлезе навътре в тъканта.

Представихме и съвсем иновативни методи на селекция на сперматозоиди чрез прикрепването им към слой, към покритие, което включва компоненти на зоната, на зона палуцида. Сперматозоидите, които се прикрепват, са функционално активни. Те дават много по-добри резултати на оплождане. Когато ги селектираме така, когато вземем само тези сперматозоиди, които са прикрепени, впоследствие при ембриотрансфер на ембрионите, получени от тях, се получават много по-добри резултати. Има по-голяма успеваемост както по отношение на имплантацията, така и на процента живи раждания.

Другата тема беше свързана със следенето на нивата на естроген и прогестерон във функциноалния слой на матката на пациентката. Те имат отношение към имлантационния прозорец и естествено са свързани със серумните нива на тези хормони. Както всички знаем, серумните нива на естроген и прогестерон са стандарт за проследяване на месечния цикъл при жената и индикатор за подходящия момент за пункция или ембриотрансфер. Тоест ние следим вече хормоналните нива и локално, в самата матка. Изследваме също така различни вещества – специфични хормони, които се отделят от ембрионите, тъй като се опитваме да развием неинвазивни методи за оценка на качеството на ембрионите, без да е необходимо самите ембриончета по някакъв начин да бъдат засегнати. Ние изследваме средата, в която те са култивирани. Тя е много малко количество, около 20 микролитра, но то е достатъчно, за да направим различни анализи и да изследваме определени вещества. В случая ние изследвахме hCG (човешки хормон гонадотропин). Знаем от предишни публикации, че по-високите нива на hCG са отговорни за по-добро качество на ембрионите, което не може да се види само по морфологичните им белези. Ние изследвахме нивата на hCG отделяни от ембриони, които са били подложени на генетичен анализ. Установихме, че ембрионите с мутации секретират значимо различни количества hCG. Така всъщност по нивата на hCG в културалната среда можем да предвидим дали даден ембрион има някакъв генетичен проблем. Ако има съмнения за генетични мутации, вече могат да се приложат стандартни техники за генетичен анализ.

Как приеха работата на екипа на „Надежда“ лекарите в САЩ?

Там имаше около 700 постера общо. Ние обменихме опит с много колеги. Имаше много специалисти в различни области, които дойдоха при нас, разговаряхме по тези въпроси, обсъдихме какви са оптималните условия за провеждане на тези тестове. Говорихме за различни колаборации с екипи, които са не само в САЩ, но и в други страни - Испания, Китай и др. Имаше интерес, както от тяхна страна, така и от наша страна. Разговаряхме с много други колеги, които се занимават с други области, които ние не сме публикували, но имаме интерес и практически ги прилагаме. Например използването в областта на ин-витрото на плазма богата на тромбоцити или така нареченото PRP. Ние прилагаме успешно тази процедура при лечение на различни патологични състояния като се стремим да подобряваме непрекъснато както самата процедура на получаване на лекарството, така и начина му на приложение. Обмяната на опит с колеги от други големи ин-витро центрове ни даде и нови идеи за подобрение.

Удовлетворени ли сте?

Удовлетворени сме. Това е второто ни активно участие в конгреса. Преди една година участвахме с други резултати за микро РНК в среда от ембриони. Това беше супер иновативно, така че колегата ни Ивайло Рангелов презентира на тази тема. А тази година успяхме да представим много от нашата работа на различни теми под формата на постери.

Как се приемат постерите за този конгрес?

Подават се абстракти и сравнително малка част от тях се приемат за постери или орални презентации. В случая ние имахме 100% успеваемост, защото всички представени абстракти бяха одобрени.

Колко хора са кандидатствали?

Кандидатите със сигурност са били над 2000, от които около 700 са били одобрени. Има критерии, които трябва да се покрият. Не всеки , който подаде абстракт, го одобряват. Ние бяхме единствените българи, които се представиха на този конгрес. Реално ние представяхме България и мисля, че я представихме подобаващо.

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: