Новини

  • 22.01.2020
    БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ С Д-Р СТАМЕНОВ НА МЕДИЦИНСКО ИЗЛОЖЕНИЕ В ЦЮРИХ, ШВЕЙЦАРИЯ
    Всички Повече
  • 21.01.2020
    Седем лица на акушерката
    Всички Повече
  • 21.01.2020
    БУРЯ ОТ ЕМОЦИИ НА БАБИНДЕН В "НАДЕЖДА"
    Всички Повече
  • 17.01.2020
    БОЛНИЦА "НАДЕЖДА" ОБЯВЯВА СВОБОДНO МЯСТО ЗА ЛЕКАР, СПЕЦИАЛИЗАНТ ПО „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“ И ЛЕКАР, СПЕЦИАЛ ...
    Всички Повече
  • 16.01.2020
    ПОЗИЦИЯ НА МБАЛ "НАДЕЖДА" ОТНОСНО ТИРАЖИРАНИ НЕВЕРНИ ТВЪРДЕНИЯ
    Всички Повече

Свободнo място за АГ специализант

Вижте още »

В човека само две неща не остаряват: очите и мечтите....

Ако можеш да погледнеш през очите на другия, ще можеш да видиш и мечтите му!

Вижте още »

За донорството - с любов

За да бъдеш донор, трябва да имаш сърце, в което да побереш болката и мечтите на хората, жадуващи свое дете. А протегнатата ръка ражда Живот – изстрадан и дълго очакван.

Вижте още »

Болница "Надежда" става клинична база за обучение на Медицински университет – Варна

МБАЛ „Надежда” става учебна база на МУ - Варна за лекари специализанти по Акушерство и гинекология, Медицинска онкология, Неонатология и Здравни грижи, както и за обучение на акушерки.

Предпочитан университет за студенти от 44 държави по света, МУ-Варна си партнира с 82 международни партньори от 5 континента. От 1961 г. до днес над 50 000 възпитаници на университета живеят и работят в над 40 държави по света.

Вижте още »

МЛАДИТЕ НАДЕЖДИ НА БОЛНИЦА "НАДЕЖДА"

08.12.2019

За повечето от тях медицината е детска мечта. Винаги са искали да помагат на хората. Те са отличници. Решени да не спират да учат, за да могат да помагат на пациентите си по най-добрия начин. С усмивка си спомянт вълнението преди всеки изпит и, разбира се, оценката от последния. Щастливи са, че именно в университета са срещнали най-истинските приятели, а днес следват стъпките на менторите от болница "Надежда". Точно тази болница е една от причините да изберат България. А България със сигурност има нужда от специалисти точно като тях.

Представяме ви д-р Аника Иванова - специализант по онкология, д-р Мария Закова - специализант по неонатология, д-р Николай Ковачев - специализант по акушерство и гинекология и д-р Петко Илиев - специализант по акушерство и гинекология. Д-р Илиев не успя да се присъедини за обща снимка с колегите си, защото трябваше да влезе в операционната зала, но фотографът ни успя да го улови в коридорите на операционния блок.

КОГА ЗА ПОСЛЕДНО БЯХТЕ НА СТУДЕНСКАТА СКАМЕЙКА?

Д-р А. Иванова: Преди точно година
Д-р Н. Ковачев: Толкова отдавна, но сякаш беше вчера.
Д- р М. Закова: Аз бях през ноември 2016-та.
Д-р П. Илиев: Миналата година през месец август, когато имахме семинари за последния държавен изпит.

КОЯ Е ПОСЛЕДНАТА ВИ ОЦЕНКА?

Д-р А. Иванова: Шест на държавния изпит по хирургия.
Д-р Н. Ковачев: Шестица по акушерство и гинекология.
Д- р М. Закова: Шест на държавния изпит по вътрешни болести.
Д-р П. Илиев: Моята последан оценка е много добра.

ЗАЩО ИЗБРАХТЕ МЕДИЦИНАТА?

Д-р А. Иванова: Защото това беше детската ми мечта и винаги съм вярвала в нея.
Д-р Н. Ковачев: При мен, честно казано, стана съвсем случайно, но още от дете винаги съм искал да помагам на хората. Като дете доста се занимавах със спорт. Започнах с плуване, след това карате и впоследствие се запалих по футбола, където дадох от живота си 12 години, бил съм професионален футболист. Записах право след 3-4 години реших, че това не е моето и се ориентирах към медицината. Просто химията и биологията винаги са ми били силни. Това си беше изцяло мое спонтанно решение.
Д- р М. Закова: Защото безкрайно много обичам бебетата и винаги съм знаела, че ще се занимавам с бебета. Преди доста години, през 2011-та си намерих работа като санитар в отделение по неонатология и си останах там. Вече като лекар от 3 години.
Д-р П. Илиев: Колкото и клиширано да звучи, аз от малък исках да стана доктор. Това беше детската ми мечта. Може би още тогава съм усещал желанието да помагам на хората. Медицината е необятна наука, в която винаги има нещо ново, което да научиш и върху което да мислиш и която всеки ден те изправя пред нови предизвикателства.


ЗАЩО Е ВАЖНО ДА НЕ СПИРАТЕ ДА УЧИТЕ?

Д-р А. Иванова: Заради динамичността на нашата работа. Медицината е една изключително бързоразвиваща се наука и за да помагаш на пациентите, трябва да си в крак със световните тенденции.
Д-р Н. Ковачев: Защото всяка новост е нова надежда. Новата надежда е нова мечта. А всяка нова мечта е нов живот.
Д- р М. Закова: Защото пациентите винаги имат нужда от нас и ние винаги трябва да сме в час с новостите, за да можем да им дадем най-доброто.
Д-р П. Илиев: Защото всеки лекар трябва да е в крак с новостите в професията си, за да бъде максимално полезен за пациента и за да бъде конкуренто способен. Дължим го на пациентите си, които имат много надежди и очаквания към нас.

КОЙ Е ТВОЯТ МЕНТОР?

Д-р А. Иванова: Всички мои колеги от екипа на Клиниката по медицинска онкология са мои ментори, но главните са проф. Тимчева, проф. Щерев. Искам да подчертая, че благодарение на д-р Вълев аз съм част от прекрасния екип на клиниката. Това са хората, които ми дават знанията и ми показват пътя в онкологията и именно заради тях дойдох в болница „Надежда“. Избрах онкологията, защото е най-интердисциплинарната наука, в която винаги има какво ново да откриеш.
Д-р Н. Ковачев: Моите ментори са много – перподавателите в университета, приятелите, колегите в университета и колегите в болница „Надежда“. Но, ако трябва да отлича един, това е д-р Георги Стаменов. Този човек първо ми даде шанс да бъда част от екипа на болница „Надежда“, второ ми даде шанс да бъда част от ин витро клиниката на болницата и на трето място той ми показва пътя към хората. Той ми показва как най-добре да разбера и усетя проблемите на пациентите, за да мога да им помогна.
Д- р М. Закова: Моите ментори също са много. Това са всички колеги от отделението по неонатология и най-вече ръководителят на отделението д-р Стоичкова. Аз се сблъсках с неонатологията още през 2011-та година, когато още в първи курс отидох да работя в клиника по неонатология и там се срещнах със страхотни хора, които ме амбицираха да бъда като тях. Голяма част от хората, с които работих там, сега са тук и това е причината и аз да съм в болница „Надежда“.
Д-р П. Илиев: В живота си имам много ментори-родители,приятели,познати. Истината е, че всеки човек може да те научи на нещо, но ако говорим за работното ми място, това е д-р Цветков. Работя доста активно и с д-р Персенска, както и с всеки, който желае да предава изкуството нататък.

ЗАЩО ИЗБРА БЪЛГАРИЯ?

Д-р А. Иванова: При мен никога не е било въпрос на избор да замина или да остана тук. Аз бях твърдо решена, че не искам да заминавам.
Д-р Н. Ковачев: При мен пък стоеше на дневен ред да си опитам късмета в чужбина, но да кажем, че съдбата си знае работата. Подадох си документите в болница „Надежда“ и си казах, че ако ме харесат – оставам, ако не – заминавам за Германия.
Д-р М. Закова: Истината е, че избрах да остана в България, защото тук ми харесва, тук е моята родина, тук са приятелите ми, целият живот, спомените и много се радвам, че съпруга ми се съгласи да остане тук. Той е от Гърция, но тук завърши стоматология. В България започнах да работя още в първи курс и бях сигурна, че до края на следването аз ще съм в позиция да си намеря хубава работа, след като завърша, защото опитът и уменията, които ще придобия през цялото това време чрез обучението в университета и работата в същото време ще ми даде преднина. Тръгвайки за чужбина, трябваше да бъда първо педиатър и след това вече да отида към неонатологията, което щеше да ми отнеме поне 7-8 години специализация.
Д-р П. Илиев: Защото това е моята страна. Тук са моите близки и приятели. Избрах болница „Надежда“, защото знаех, че тук работят страхотни специалисти, които поддържат високото ниво на болницата. И сега, когато вече съм част от екипа на болницата, се чувствам на мястото си. Дава ни се шанс да работим и да се развиваме активно в областта, в която желаем. Мисля, че успях да попадна на най-доброто място в България и искам да се развивам тук.


А ГЛЕДАТЕ ЛИ НА ЧУЖБИНА КАТО НА НЯКАКВА БЪДЕЩА ВЪЗМОЖНОСТ?


Д-р М. Закова: Ако работехме на място, където системата не е уредена и на нас не се гледаше с това уважение, което усещаме тук, може би аз щях да се замисля за чужбина. Тук колегите много се стараят ние-специализантите да бъдем наравно с тях. Въпреки че те са с по две специалности, понякога с по 20 гоидини по-възрастни от нас, ние се чувстваме добре. Те са наши приятели. Не мисля, че някъде в чужбина бих се чувствала по-добре и по-в свои води.

ТОЕСТ „НАДЕЖДА“ ДАВА ПЪТ НА МЛАДИТЕ И ВИЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ РАЗВИВАТЕ В ОБЛАСТТА НА МЕДИЦИНАТА.


Д-р А. Иванова: Да. Чувстваме се добре. Чувстваме се наравно с всички останали колеги. Не ни подценяват, дават ни път за изява и много възможности.
Д-р Н. Ковачев: Чувстваме се ценени. Не стои въобще на дневен ред заминаването в чужбина. Попаднал съм на най-доброто място, особено в областта, в която искам да се развивам.

КОЙ Е НАЙ-ХУБАВИЯТ ВИ СПОМЕН ОТ УНИВЕРСИТЕТА?
Д-р А. Иванова: Хубавите спомени от студентските години са много, изключетелно много. Ако трябва да откроя някой от тях, може би е чувството след всеки един успешно взет изпит. Това са близо 60 изпита.
Д-р Н. Ковачев: Аз съм благодарен, че в университета срещнах няколко наистина истински приятели, с които се чуваме, виждаме и се надявам така да е цял живот.
Д- р М. Закова: Моите спомени са много, но най-хубавия ми спомен си остава това, че там срещнах най-добрите си приятели. Радвам се, че продължавам да общувам с тях, те са неизменна част от моя живот. Съвсем скоро моята най-добра приятелка от университета ми стана и кума, така че вече е част от семейството.
Д-р П. Илиев: Много са, разбира се .Може би дипломирането, защото това е моментът, когато виждаш мечтата си постигната и се изправяш пред безброй хоризонти.


КАКЪВ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИДЕАЛНИЯТ СТУДЕНТСКИ ПРАЗНИК?
Д-р А. Иванова: Може би споделен с колеги, които са позитивно настроени.
Д-р М. Закова: Представям си идеалния студентски празник в хубава вила в заснежена планина с добри приятели, с хубаво вино и с приятни теми за разговор.
Д-р Н. Ковачев: Идеалният студентски празник е на идеалното място с иедалните хора, създаващи идеалната обстановка.
Д-р П. Илиев:За мен идеалният студентски празник е на чаша вино с колегите в приятно заведение.

КАКВО БИХТЕ ПОЖЕЛАЛИ НА ВСИЧКИ, КОИТО ПРАЗНУВАТ НА 8-И ДЕКЕМВРИ?
Д-р А. Иванова: Радвайте се, че сте студенти. Радвайте се на всяка една възможност за празнуване.
Д- р М. Закова: Скъпи студенти, бъдете живи и здрви, бъдете целеустремени, силно се надявам по-голямата част от завършващите да останат в България, но не забравяйте хубаво да си живеете живота, защото след като завършите университет, нещата съвсем се променят. Учете, защото всичко, което ще научите в университета, не само за в областта на медицината, но и за живота като цяло, ще ви направи достойни граждани. Трябва да дадете всичко от себе си, за да върви напред държавата.
Д-р П. Илиев: Бих им пожелал на първо място да са живи и здрави. Да се насладят максимално на студентските години, защото те минават много бързо. И не на последно място, да гонят мечтите и щастието си.
Д-р Ковачев: На първо място искам да честитя празника на всички студенти. На второ място - пожелавам весело изкарване на празника. И на трето – да наблягат над учебниците, защото България има нужда от знаещи и можещи хора, които да спомагат за нейното развитие.

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: