Новини

  • 08.12.2021
    Интервю на д-р Стела Чапанова, специалист по асистирана репродукция за в. Доктор.
    Всички Повече
  • 07.12.2021
    МЕРКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ЗА ДОСТЪПВАНЕ И ПРЕСТОЙ В МБАЛ "НАДЕЖДА" ПРИ COVID-19
    Всички Повече
  • 06.12.2021
    ИНТЕНЗИВЕН КУРС ЗА БЪДЕЩИ РОДИТЕЛИ В МЦ "НАДЕЖДА" В PARADISE CENTER
    Всички Повече
  • 03.12.2021
    Празничен работен график на МБАЛ "Надежда" и Медицински център "Надежда" в Paradise Center
    Всички Повече
  • 02.12.2021
    ПОБЕДИТЕЛИТЕ: Историята на Ирена
    Всички Повече

ЛИПСАТА НА ИНФОРМАЦИЯ ПОВИШАВА НИВАТА НА ТРЕВОЖНОСТ

09.11.2021

Като част от кампанията „Запази надежда“, посветена на превенцията и борбата с рака на гърдата, съхранение на репродуктивното здраве и повишаване качеството на живот на жените след онкологично лечение, днес разговаряме с Гинка Петкова - Здравен коуч, сертифициран клиничен психолог в МБАЛ „Надежда“ и Медицински център „Надежда“ в Paradise Center.

Тя работи активно с жени, които преминават онкологично лечение на рак на млечната жлеза.

Визитка:

Гинка Петкова завършва СУ „ Св. Климент Охридски“ през 2008г., със специалност магистър Клинична и консултативна психология.

В практиката си има опит в работа в различни рехабилитационни центрове и организирането на програми за подкрепа на пациенти с карцином на млечната жлеза/ Рехабилитационен център „Алекса“- УМБАЛ Царица Йоанна ИСУЛ, проект „ Създаване на център за социална интеграция и рехабилитация на възрастни хора, претърпели оперативно лечение на карцином на млечна жлеза/.

След личната си среща и преминаване през болестта, посвещава усилията си на каузата на здравния коучинг и психо-социалната пациентска подкрепа, интегрирайки в професионалния си подход своя личен опит и приемане, като ги ориентира в помощ на пациентките, които сега се срещат с това заболяване.

1. Г-жо Петкова, нека да започнем с това, в какво се изразява Вашата работа с жените, които водят битка с рак на гърдата най-общо?

Аз съм част от екипа психолози и психотерапевти, които развиват идеята за психоаналитичната, психосоматичната подкрепа и грижа в МБАЛ „Надежда“ и МЦ „Надежда“, но присъствам в него по един по-специфичен начин - предоставям индивидуални и групови психологически консултации, които на професионален език се наричат “коучинг” и го правя като човек, който е учил психология, но и е преминал през всички етапи на болестта. Коучингът е процес на подкрепа по пътя на постигане на конкретна цел - ясно набелязана, конкретна, в някакъв смисъл неотложна. При тежко боледуване човек често има нужда от това - в определени моменти просто да се опре на някого и да потърси начин да продължи. Да получи конкретни насоки, да потърси конкретни отговори.

Коучингът, за разлика от психоанализата, която пита за причините за нещата, борави с такива категории. А като човек, срещнал се и преминал през болестта, аз мога да добре да разбера и предусетя страховете и въпросите, както и да съм полезна и с информация за съпътстващи процеси.

2. Какви са етапите, през които преминава една жена, която среща рака – практически и емоционално?

При сблъсъка с диагнозата е често срещано жената да бъде завладяна от много и различни страхове, да загуби смисъла. Всъщност, болестта може да се приеме като загуба и тогава да се премине през стадиите на скърбене: в началото - отричане, гняв, пазарене, депресия, приемане. Тези стадии понякога сякаш малко се банализират. В същото време това е едно съвсем човешко, но много трудно преживяване.

Обикновено етапите на лечение, през които преминава жената са: хирургична интервенция, преди или след нея - химиотерапия, лъчетерапия, хормонална терапия. Това са етапи във физиологичен план, които зависят от вида и хода на болестта. Те са различни по тежест и се определят от лекарите, на база на изследванията, но също така са и съпътствани от интензивни емоции в различен регистър.

Отново мога да кажа, че нуждите от подкрепа са индивидуално детерминирани. Не по-малко важно е и пълноценното връщане в ежедневието.

3. В кой етап е най-важно пациентите да се срещнат с Вас?

Нуждата от помощ и психологична подкрепа може да се преживява различно, но тя на практика е необходима във всеки етап. Човек пристъпва към нея по-скоро, когато за самия него е възможно.

4. Какви навици трябва да създаде жената, така че те да благоприятстват медицинската терапия?

Би било от полза да спазва препоръките на лекарите, да промени досегашния си начин на живот, защото какъвто и да е бил той, тялото е реагирало с образуване на карцином. Това, разбира се е дълъг процес, не може да стане с магическа пръчка от днес за утре, изисква много време и усилия и психологът може да съдейства да се очертаят областите за промяна. Добре е жената да се консултира с диетолог, да остане активна и да спортува, да отдели време за хобита и удоволствия.

И тук сякаш стоят два въпроса - първият е как да оздравеем, а вторият - какво да променим. И в двата има много повече трудности, отколкото си даваме сметка на пръв поглед, защото те са свързани с преоценка, с промяна на гледната точка, с формирането на нови навици, с откриването на онези неща, които работят за нас самите. Понякога те са универсални, понякога - съвсем лични.

5. Доколко психиката повлиява преминаването през отделните етапи на борбата с рака на гърдата? Може ли една жена да се мобилизира дотолкова сама, че да не се чувства зле физически - да не е отпаднала и дори до повлияе в положителна насока на лечението?

Психиката и тялото са свързани и си влияят взаимно. Съществуват множество изследвания, които потвърждават психосоматичната природа на болестите. Оптимистичната нагласа винаги е в полза на лечението, но е трудно да бъдат прескочени физиологичните последици от една химиотерапия например, макар че е възможно да се редуцират и минимизират в различна степен, да се съкрати времето, през което дискомфортът е по-осезаем и то чрез адекватна психологическа подкрепа. Науката вече знае, че преживяването на болка, усещането за конкретното състояние на тялото е пряко свързнато и нагласата, с информацията, с особеностите, които един човек притежава.

6. Какви са най-честите практики, свързани с овладяването на стреса и тревожността?

Една и съща ситуация за различни хора може да носи различни нива на стрес, така че, съответно, начините за овладяване са много. Съвсем опростено казано в отговор на въпроса - с опита да открием онова, което ни успокоява, което ни помага да “почиваме” от болестта и ни напомня, че тя е част от живота ни в момента, но ние сме нещо много повече от нея. Ние сме хора, личности, имаме своите спомени - макар понякога трудни или тъжни, своите интереси - макар понякога непознати, своите вдъхновения - дори все още да не сме ги открили.

7. Как оказвате подкрепа в поставянето и следването на цели, водещи към оптимизиране на тяхното благосъстояние и здравословен начин на живот?

След буквално сблъсъка с тежката диагноза - защото това винаги е нещо, за което не сме подготвени, което сякаш ни връхлита изневиделица и това в науката се смята за най-дестабилизиращото - когато имаме време да се тревожим за нещо, което предстои - среща или изява, ние всъщност така се подготвяме за него. Болестта, дори когато сме я подозирали, винаги ни среща неподготвени, защото ние искаме да я отречем. Сетне идва последващото лечение и тогава човек често прави равносметка на живота си до момента и преоценка на приоритетите. Това е труден процес и професионалната помощ и подкрепа, съпътствани от подкрепата и приемането от семейството, са жизнено необходими.

Преди години работих по проект за рехабилитация на жени с рак на гърдата, който включваше индивидуална и групова психотерапия, арт-терапия, трудотерапия, кинезитерапия, йога занимания, административни консултации и различни социални дейности. Комплексното обгрижване даде изключително добри резултати при преминаването през различните етапи на боледуване и възстановяване в продължение на една година. До колкото знам, за сега в нашата страна няма законова рамка за рехабилитация на онкологично болни. Дано това се промени скоро. Нашият начин да помогнем е да предложим индивидуални срещи, в които да започнем да мислим, набелязваме и да говорим за това как да тръгнем по този път заедно, за да не върви човек съвсем сам по него.

8. Вие подкрепяте жените в разрешаването на различни житейски, социални и административни затруднения, съпътстващи хода на всяко лечение. Споделете някакви примери.

Опитът ми показва, че липсата на информация повишава нивата на тревожност. Много от жените се притесняват за това, дали и как да съобщят на своите близки за болестта, притесняват се за външния си вид- от падането на коса, понякога и на мигли, вежди, за това колко дни по болест могат да ползват, кога да се явят на ТЕЛК и какви документи са необходими. Всъщност ние придаваме значение на различни конструкти в нашия свят и оттам необходимостите са строго индивидуални. Онова, което помага е промяната на гледната точка.

Подкрепата на разбирането, че болестта е част от живота, тя не е вън от него. Че ограниченията, които тя носи, могат да бъдат - макар и трудно - превърнати в нормална част от живота. Както се казва днес - новото нормално. Тя не ни променя, колкото и да ни наранява. Променяме се ние, ако ползваме повода от нейната поява и ако го желаем силно.

9. Има ли значение възрастта на жената, семейното положение, социалния статус и месторабота за това как ще се чувства и как ще премине през този стрес?

За съжаление, ракът на млечната жлеза се подмладява. Все по-млади жени се разболяват, а опасността от рецидив при жени под 40 годишна възраст е в пъти по-голяма от тази, при жени над 60 години. Всичко, което ни съпътства има значение, но и е индивидуално детерминирано.

Може да имаме някакви очаквания за възможния начин на реагиране на пациента въз основа на нещо стандартно в психологичната грижа, каквото е скрининговото интервю, например, но в по-голямата си част реакции в екстремни и кризисни ситуации, каквито несъмнено са онкологичните болести, са трудно предвидими.

По-леко е, разбира се, когато имаме любов и адекватна подкрепа в семейството, добри и приемащи колеги и работодатели, финансова стабилност,... но от опита, който имам, това е идеален вариант и е рядко срещан в цялост. Затова ние разчитаме на една човешка среща, която ще направи болестта, болницата и пътя -нещо човешко, нещо, което е част от живота.

10. Доколко е важна подкрепата на семейството и близките и Вие работите ли и с тях?

Всички ние и в празници, и в моменти на изпитание имаме нужда от близкото си обкръжение. В кризисни ситуации, когато възприемаме болката не само чрез собствените си сетива, но я виждаме отразена в очите на хората, с които сме свързани - тяхната подкрепа е особено важна.

Да, работя и със семействата на болните, като по-често заявката идва от самите болни- за децата, за съпруга, за родителите... Вярвам, че в повечето случаи близките искат да помогнат, но самите те са в криза и имат нужда от подкрепа.

11. Вие самата сте преминала успешно битката с рака на гърдата. Какво бихте споделили на читателите за Вашия път и емоции?

Обещала съм на себе си, че никога няма да кажа, да приема, че борбата е свършила или битката е спечелена.Да, сега се чувствам добре, правя редовно профилактични прегледи и изследвания, но си оставам онкологичен пациент- смятам, че тази позиция е себесъхранителна.

Преди 13 години получих тази диагноза и за около седмица забравих за всички знания и умения, които имам за реакция в криза, докато не направих изследвания, за да се установи стадия на заболяването. След това се мобилизирах и последва хирургичната интервенция, химиотерапия, лъчетерапия, дълга, многогодишна хормонална терапия.... Най-доброто, което ми се случи е това, че достигнах до ползите от болестта, защото, да, има и такива.

Аз се радвам, ценя и благодаря за всеки нов ден.

12. Къде могат пациентите да се срещнат с Вас?

Разговарям на място в болницата с пациентите на Клиниката по медицинска онкология по време на хоспитализацията им или чрез среща в отворените ми часове всеки петък в кабинета в Медицински център „Надежда“ в Paradise Center.


Записването става през контактния център на болницата.

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: