Новини

  • 21.01.2021
    Честит професионален празник на всички акушерки и акушер-гинеколози
    Всички Повече
  • 19.01.2021
    8 ГОДИНИ МБАЛ „НАДЕЖДА“ - НАШИЯТ ЖИВОТ В МАЛКО ЦИФРИ
    Всички Повече
  • 15.01.2021
    8 блиц интервюта с 8 специалисти за 8-ия рожден ден на болница "Надежда"
    Всички Повече
  • 14.01.2021
    Технически проблем с приложението Nadezhda Mobile
    Всички Повече
  • 13.01.2021
    8 ГОДИНИ МБАЛ "НАДЕЖДА"
    Всички Повече

ФЕБРИЛНИТЕ ГЪРЧОВЕ - КАК ДА СЕ СПРАВИМ

27.12.2020

Д-р Петрана Петрова - Маринова e специалист по детски болести и детска неврология, с дългогодишен опит в амбулаторната и клинична педиатрия. Има задълбочени познания и интереси в областта на детското здраве и профилактика, в областта на педиатрията и детската неврология - епилептология, поведенчески разстройства и разстройства от аутистичния спектър. Сертифицирана e в методики в областта на детските болести и детска неврология:

  • ЕЕГ
  • ЕМГ
  • трансфонтанелна ехография
  • уртразвуково изследване на абдоминални и повърхностни структури.

Завършва медицина през 2000 г. Придобива специалност по детски болести през 2006 г. от Медицински Университет - София, а през 2011 г. специалност по детска неврология от Медицински Университет - София. През 2002 - 2006 г. е специализант и ординатор в Катедра по Детски болести към Медицински Университет. От декември 2006 г. до 2020 г. работи в Детска Клиника на Токуда Болница - София.

Участва в национални и международни форуми за следдипломна квалификация, има участия на конкреси и симпозиуми.

Член на БЛС, БПА и БДДН.



ФЕБРИЛНИ ГЪРЧОВЕ

1. Какво е фебрилен гърч?

Най-кратко и просто казано – гърч при повишена телесна температура.

Това е остро, внезапно настъпило състояние, винаги при повишена температура, чиито стойности могат да са различно високи – от 37.5 до 40 С. Най-често това се наблюдава в хода на остро инфекциозно заболяване на горните дихателни пътища с вирусна етиология, което обяснява по-честата им изява през есенно-зимните месеци.

2. Каква е възрастта на децата, при които може да се наблюдават фебрилни гърчове?

Фебрилните гърчове са най-честите гърчове в детска възраст – при 2-3%, а според някои проучвания и до 5% от децата. Те са възрастово зависими, т.е. се наблюдават от 6-месечна до 5-6-годишна възраст, с един връх около 2-годишна възраст. Много малък процент се срещат под 6-месечна и над 5-годишна възраст.

По-често са при момчетата.

При част от случаите, и то немалка, се установява генетична предиспозиция (30-50%), т.е. във фамилната анамнеза на детето има данни, че родителите и/или братя и/или сестри са имали фебрилни гърчове.

Обикновено те са с подобна характеристика на пристъп.

3. Коя е причината за фебрилните гърчове и защо само при някои деца се наблюдават?

Много важна предпоставка за изявата на фебрилен гърч е внезапното, бързо повишаване на температурата, най-често в хода на вирусно заболяване. Значение има и генетичната предиспозиция, придружаващите заболявания, особено неврологични, незрялостта и по-лесна възбудимост на нервната система на детето, несъвършените все още механизми на терморегулация и др.

В голям процент от случаите не се повтарят, не се развива епилепсия в по-късна възраст и децата са с нормално развитие. Само с около 0.5% се повишава рискът при наличие на един прост фебрилен гърч спрямо общата популация за развитие на епилепсия. Това определя и благоприятната прогноза на фебрилните гърчове в по-големия процент от случаите и не се наблюдават след 5-6-годишна възраст.

4. Има ли фактори, които могат да определят повтаряемостта на гърчовете при температура?

Да, има и е много важно да споменем рисковите фактори за повторяемост, а те са:

- ранна възраст на първи фебрилен гърч;

- относително ниска температура при изявата на първи фебрилен гърч;

- фамилна анамнеза за фебрилни гърчове при първа степен родственици;

- малък интервал от време между повишаване на температурата и появата на фебрилен гърч;

- повторяемост на фебрилните гърчове в първите 24 часа.

Наличие на четири от рисковете фактори повишава вероятността за рецидив в над 70% от случаите.

5. Какви могат да бъдат фебрилните гърчове като клинична изява на пристъпа?

Най-общо се разделят на прости (неусложнени) и комплексни (усложнени) фебрилни гърчове, като критерии за това са:

- продължителността на пристъпа - обикновено под 15 мин. се приемат за прости фебрилни гърчове;

- повторяемост в първите 24 часа от заболяването;

- температурата, при която е наблюдаван гърчът;

- характеристика на пристъпа – генерализиран или парциален, симетричен или с латерализация;

- наличие на неврологично заболяване преди гърча и/или отклонение от неврологичния статус; вродена аномалия на централната нервна система и изоставане в нервно – психичното развитие и др..

6. Какво да се направи при фебрилен гърч?

Това е най-важният и практически насочен въпрос, касаещ родителите.

Ето някои препоръки:

- максимално запазване на спокойствие, което е най-трудно изпълнимо от всичко, предвид ситуацията;

- детето да се постави настрани – т. нар „стабилно“ странично положение, защото така се предотвратява аспирация на секрети и/или повърнати материи (ако има такива) в дихателните пътища на детето;

- да не се правят опити да се спре гърчът;

- да не се поставя нищо в устата на детето;

- да не се „вади езика“ - при гърч долната челюст е стегната и това затруднява отварянето на устата, а с преустановяването на пристъпа това се преодолява;

- най-често детето само излиза от гърча, въпреки изключително драматичната клинична изява;

- измерване на температурата и ако е необходимо ректално приложение на антипиретици (не е удачно да се правят опити да се дава през устата);

- може да се поставят студени кърпи на лицето и врата за по-бързо понижаване на температурата;

- изчакване на екип на спешна помощ и транспортиране на детето до лечебно заведение;

- консултация с детски невролог за уточняване на конкретния случай.

7. Какви изследвания трябва да се направят при фебрилен гърч?

Важни са лабораторните кръвни изследвания: ПКК, ЦРП, вирусологични тестове, микробиолгични изследвания и др., които имат отношение към фебрилното заболяване, етиологичното уточняване и лечението му. Но е важно да се обсъди въпросът дали да се проведат по-специализирани изследвания на детето – електроенцефелограма, образни изследвания на централната нервна система и др.

ЕЕГ не се препоръчва като рутинно изследване след първи прост фебрилен гърч. Но ЕЕГ задължително трябва да се направи при рецидив на фебрилен гърч и при комплекси.

При съмнение за инфекция на централната нервна система задължително се прави лумбална пункция, а при усложнен фебрилен гърч с латерализация или отклонения в неврологичния статус – задължително невроизобразяващо изследване, например ЯМР.

Най-важното за всеки родител е да е добре подготвен при повишаване на температурата и евентуално при изява на фебрилен гърч да се опита да запази спокойствие, за да е максимално обективен и полезен на медицинските специалисти. И да не забравяме, че фебрилните гърчове са относително чести, много драматични, но са възрастово зависими и с добра прогноза в повечето от случаите.

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: