Новини

  • 29.07.2021
    Проф. Кълвачев участва в кампанията на МОН за повишаване на информираността относно ваксините срещу SARS-COV-2
    Всички Повече
  • 24.07.2021
    РАЖДАНЕТО НА БЛИЗНАЧКИТЕ КАТЕРИНА И МАРТИНА
    Всички Повече
  • 23.07.2021
    АКО ЕДИН КОНТРАЦЕПТИВ ДЕЙСТВА ПРИ ВАША ПРИЯТЕЛКА, НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ЩЕ ДЕЙСТВА НАДЕЖДНО И ПРИ ВАС
    Всички Повече
  • 20.07.2021
    КАЧЕСТВЕНАТА И ПРАВИЛНА КОНТРАЦЕПЦИЯ Е ОТ СЪЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ЗДРАВЕТО НА ЖЕНАТА
    Всички Повече
  • 16.07.2021
    ВАГИНАЛНАТА КАНДИДОЗА ОБИЧА ЛЯТОТО
    Всички Повече

Д-р Мила Петрова: Нашата страна е съизмерима по възможност за лекарствено лечение с всички европейски страни

17.06.2021

Д-р Мила Петрова, ръководител на клиниката по Медицинска онкология на МБАЛ "Надежда", в интервю за clinica.bg за ефектите на COVID-пандемията върху диагностиката и лечението на пациентите с онкологични заболявания. Какво е качеството на онкологичните грижи у нас и имат ли достъп пациентите до най-съвременно лечение, вижте в интервюто.

Д-р Петрова, отрази ли се пандемията на пациентите с онкологични заболявания и как?

COVID-19 пандемията оказа негативно влияние върху целия ни живот. Всички ние загубихме близки, приятели, колеги и пренаредихме приоритетите си. Не е тайна, че здравеопазването понесе най-тежкия товар и най-големите загуби в тази битка, защото борбата за медицинските кадри беше на два паралелни фронта. От една страна ние се борехме със страха на нашите пациенти – много от тях бяха безкрайно уплашени от пандемията и отказваха назначените прегледи и терапии в клиниката, пропускаха дати за консултации и проследяване, преустановяваха лечението си, защото страхът от вируса беше по-силен от поставената онкологична диагноза. По същата причина редица пациенти с оплаквания и страдания отказваха провеждането на каквито и да е диагностични изследвания, закъсняха с диагностициране на заболяването, което специално в областта на онкологията е критично по отношение на прогнозата на болните. От друга страна се борехме със самия коронавирус – включихме се в работата на COVID-отделенията. Така активният ресурс на лекари в битката с онкологичните заболявания намаля.

Подчертано говоря в минало време, защото особено по отношение на лечението, проследяването и наблюдението на онкологично болните ситуацията в последните шест месеца значително се подобри. Още в първите седмици на COVID-19 пандемията ние, онколозите, осъзнахме реалната опасност за нашите болни. Започнахме активна комуникация с всички онези, които пропускаха и отказваха лечение поради страх и притеснение. Т.нар. „телемедицина“ се превърна в наше ежедневие, като движещата сила беше сигурността, спокойствието и най-добрата грижа за пациента. В болница „Надежда“ за много кратък период от време успяхме да създадем стройна, максимално сигурна и спокойна организация за пациентите си с цел продължаване на тяхното лечение и проследяване.

Достатъчно добра ли е грижата за тези пациенти у нас?

Смятам, че пациентите с онкологични заболявания получават добра грижа у нас. Стараем се с всеки един пациент да провеждаме подробен разговор по отношение на неговото заболяване, прогноза и полза от прилаганото лечение. В момента, в който стана възможно ваксинирането в България, ние от клиниката бяхме едни от първите, които категорично подкрепихме ваксинирането срещу COVID-19 на болните с онкологични заболявания, като обосновахме това наше становище със съответните европейски препоръки.

Имаме ли работеща профилактика в страната?

Здравната профилактика е основата на добрата медицинска грижа. За нея са отговорни не само медицинският персонал, но и хората, като смея да твърдя, че отговорността е поравно. В България достъпът до медицинска помощ, консултация, изследвания и лечение е много по-бърз и улеснен в сравнение с много други европейски страни. В последните години се забелязват стъпки в посока на ранен скрининг за няколко онкологични заболявания, като рак на гърдата, рак на маточната шийка. Като че ли обаче все още липсва достатъчна информираност сред пациентите. За последната година обаче профилактиката не само че не отбеляза ръст, а дори се отчита рязък спад в сравнение с предходни години заради страха на пациентите от коронавирусната инфекция. Очакваме това да доведе до повишена честота от новорегистрирани пациенти със солидни тумори.

Комплексно ли е лечението, което получават пациентите

Категорично! В последните години мултидисциплинарният подход в лечението на пациентите с онкологични заболявания доказа своята полза и са наложи като основен при определяне на терапията на всеки един пациент. За пояснение този подход включва участието на лекари с различна специалност – медицинска онкология, лъчетерапия, хирургия, патология, гастроентерология и други, в определяне стратегията и последващото лечение при пациентите със солидни тумори. Само по този начин ние бихме могли да гарантираме най-доброто поведение и съответно лечение при тях.

Къде са слабите места?

Слаби мести винаги има. И именно поради това ние, лекарите, трябва да продължим да работим активно, за да можем да ги преодоляваме. Комуникацията между лекарите с различни специалности, разговорът с пациента на всеки етап от диагностиката са фактори, които са ключови за определяне на най-доброто и правилно лечение на болния.

Къса ли се връзката между отделните фази на онкологичното лечение. Ако да, къде?

Стараем се да няма прекъсване на връзката с различните звена на онкологична помощ в съответствие с добрата клинична практика. Единствено този подход гарантира на пациентите качествена медицинска помощ и най-добра грижа. Дори и в случаите, когато лечебното заведение не разполага с всички елементи на онкологичната помощ (например в МБАЛ „Надежда“ нямаме звено за лъчетерапия или нуклеарна диагностика), то има съответните добри взаимодействия, взаимовръзки и отлична колаборация с други утвърдени в предоставянето на тези услуги лечебни заведения, така че да се осигури най-добра грижа за пациента.

Малко или много са лечебните заведения, където има химиотерапия и лъчелечение?

Това е много добър въпрос и реално трудно може да се отговори еднозначно. За София лечебните заведения са достатъчни. Както звената, осигуряващи системна притовотуморна терапия, така и лъчетерапевтичните звена успяват да осигурят своевременно лечение на болните. Искам да подчертая, че специално с областта на системната терапия (химиотерапия, имунотерапия, таргетна терапия, хормонотерапия) понятието „спешност“ е относително и затова ние говорим за своевременна терапия и помощ. За редица европейски страни времето между първия контакт на болния с медицински онколог и стартиране на лекарствено лечение е между 2 и 4 седмици. В България този период е не само конкурентен, но дори по-кратък, следователно лечебните заведения, които оказват тази помощ, са достатъчно на брой, за да обхванат нуждаещите се пациенти.

Имат ли пациентите ни достъп до иновативни терапии?

България е една от малкото страни от Централна и Източна Европа, която може да се похвали с наличност и реимбурсация на лекарствени медикаменти и комбинации, наскоро одобрени от EMA (Европейската агенция по лекарствата). Нещо повече, нашата страна е съизмерима по възможност за лекарствено лечение с всички европейски страни, което отново показва, че възможността за получаване на адекватна терапевтична лекарствена помощ при болните със солидни тумори в България е на много добро ниво.

А прилагат ли се обосновано тези скъпи терапии, има ли достатъчно ясно правила кога и на кого да се предписват?

Лекарственото лечение при болните със солидни тумори е скъпоструващо, особено поради навлизането на имунотерапията и таргетната терапия като стандартни терапевтични опции. Всички ние, медицинските онколози, е редно да спазваме европейските и американски препоръки (от ESMO и ASCO) за противотуморно лекарствено лечение, тъй като са базирани на данни от големи, рандомизирани клинични изпитвания и периодично се обновяват и надграждат. Те са приложими и валидни за нашата страна. Това е много важно, защото по този начин се гарантира достъп до най-добра медицинска онкологична грижа за българския пациент.

Какво е качеството на лечение у нас?

Смея да твърдя, че в последните години качеството на диагностика и лечение в страната постепенно се подобрява. Може би не с темпото, с което всички ние бихме искали, но всяка крачка напред е малка победа.

Защо има проблем с осигуряването на достъпни палиативни грижи у нас?

За съжаление, проблемът с осигуряването на палиативни грижи е реален и като че ли в последните години все повече се задълбочава. За разрешаването му е необходим голям човешки и финансов ресурс. Необходимо е обучаването на медицински кадри, психолози, диетолози, рехабилитатори, които да осигуряват медицинска и психологическа помощ както за самите пациенти, така и за техните близки. Необходимо е и активно участие от страна на държавата не само по отношение на финансирането, но и във връзка с организацията и подредбата на звена, в които да се осъществяват палиативни грижи на добро ниво. Те ще бъдат от помощ и за медицинските кадри, които към момента се опитват да осъществяват помощ за палиативно болните пациенти.

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: