Новини

  • 18.09.2021
    Изследвайте регулярно хормоните, които показват състоянието на яйчниковия резерв.
    Всички Повече
  • 17.09.2021
    Честит празник на вярата, надеждата и любовта!
    Всички Повече
  • 14.09.2021
    АКТИВНА Е ФОРМАТА ЗА ЗАПИСВАНЕ ЗА БЕЗПЛАТЕН ПАКЕТ "ОЦЕНКА НА ЯЙЧНИКОВ РЕЗЕРВ" ЗА ЖЕНИ ОТ 28 ДО 39 ГОДИНИ
    Всички Повече
  • 13.09.2021
    КАМПАНИЯТА „ЗАПАЗИ НАДЕЖДА“ НА БОЛНИЦА „НАДЕЖДА“ СЪС СИЛНО ПОСЛАНИЕ ЗА ЖИВОТ!
    Всички Повече
  • 08.09.2021
    Стягане на тазовото дъно
    Всички Повече

ДОЦ. Д-Р ДИМИТЪР БАТУРОВ, ПСИХИАТЪР: "РАДОСТТА ОТ ПОСТИГНАТОТО И ИСКРЕНИЯТ СМЯХ ЛЕКУВАТ!"

17.08.2021

Доц. д-р Димитър Батуров, д., е лекар психиатър с 32-годишен психиатричен опит.

Професионалният му път започва като лекар ординатор и завеждащ отделение в Държавна психиатрична болница – Раднево. В периода 1998-2005 г. работи в Център по военна психология и психопрофилактика към Министерство на отбраната, а от 2005-2020 г. е завеждащ отделение по „Военномедицинска експертиза на психични заболявания и наркозависимости“в Централната военномедицинска комисия – Военномедицинска академия, гр. София. От 2009 г. е асистент в ЧВУ – Колеж по туризъм – Благоевград. През 2013 г. придобива образователна и научна степен ДОКТОР, а през 2017 г. му е присъдена академична длъжност „ДОЦЕНТ“. От 2007 г –2019 г е консултант – психиатър в НЦРРЗ-МЗ – гр. София.

Следдипломните му квалификации включват обучителни курсове на СЗО по психиатрична проблематика; Продължителна специализация в МУ – София и УСБАЛНП „Св. Наум” гр. София –Специализирана клиника по съдебна психиатрия и съдебна психология.

Съучредител и секретар е на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицинаипредставител в работната група по психиатрия в European Society of Aerospace Medicine (ESAM).

От 2005 г. до 2011 г. е учредител и председател на управителния съвет на „Сдружение на българските съдебни психиатри и психолози“; Член е на Българска психиатрична асоциация, член на Български лекарски съюз. Автор и съавтор на 9 монографични трудове (4 самостоятелни, 5 в съавторство). Има над 50 публикации в реферирани научни издания.

- Доц. Батуров, кое провокира интереса Ви към Вашата специалност (психиатрия)? Какви са предизвикателствата, свързани с работата Ви?

Здравейте, още в началото искам да направя едно уточнение. Аз съм лекар, психиатър с 30 годишен опит в областта на психиатричната наука. В моя житейски път съм защитил дипломна теза по „Здравен мениджмънт“; докторски труд по „Национална сигурност и дипломация“, и хабилитационни трудове по научна специалност: „Здравословни и безопасни условия на труд в сферата на туризма“ при избора ми за доцент.

Ако трябва да отговоря на въпроса защо са тези различни интереси в наукознанието, бих отговорил така: За мен науката, занимаваща се с човешката душа, е мисия, философско интерпретиране на медицински и социални факти от обкръжаващата ни среда. Тя е съпричастност към човека срещу теб, търсещ помощ, надежда, упование и отговорността да извървите определен път по трънливите пътеки на душевното страдание, и същевременно да имаш смелостта да потърсиш помощ от колегата до теб, ако казусът изисква мултидисциплинарен подход.

В медицината има едно основно правило: „Ако не помагаш, не вреди“. Ето един пример: „Докторе, имам сърцебиене, напрегнато ми е, не мога да спя” и т.н. Това са симптоми от тревожния спектър. Те са включени в диагностичните критерии на една голяма група разстройства – „Тревожни разстройства“, но едновременно могат да се дължат на заболявания на щитовидната жлеза. С този пример искам да покажа, чев подобни случаи, ако първо не насочим пациента към колега ендокринолог, ние единствено ще „лекуваме“ следствието, а не причината за състоянието. Екипната работа при решаването на даден медицински казус е от съществено значение при изграждането на цялостна стратегия и справянето с конкретно заболяване.

- С какви психически страдания се срещате най-често в практиката си?

Има много заболявания, които са в причинно-следствена връзка помежду си, така наречените психосоматични и соматопсихични състояния. Мога да твърдя, че те са доста срещани, особено през последното десетилетие. Тези състояния се разглеждат в рамките на два основни подхода: психоцентричния и соматоцентричния, като акцентират възгледите на редица учени, че след изкарано заболяване у човека остава сбит спомен за заболяването, който може да изпълнява адаптивна функция, но може и да промени отношението на преболедувалия към околните, към близките, колегите и дори към самия себе си. Отношението на човека към „самотата“ също може да се промени, като той може да започне да изпитва страх от това да не остане сам и да не получи усложнение или паническа атака, докато е сам.

Актуални са и темите за „стреса-дистреса“ и различните състояния с произтичащата от тях от нормалпсихологична реакция до невротичните и тежките психични заболявания с голяма обществена значимост, каквото например е депресивното разстройство. През последните години нашите предизвикателства са насочени към проблемите, свързани със самотата, връзката между самотата, тревожността и зависимостите.

В глобален аспект, хората все повече се чувстват самотни, и колкото по-бързо навлизат високите технологични процеси, в обратна прогресия се засилва отчуждаването на хората, страхът, че ще останат без работа. От друга страна жизненият стандарт се повишава, но ако няма с кого да го споделиш няма как да получиш духовна пълнота, удовлетворение от живота. В психиатрията се набляга много на подобряване на „качеството на живот“, а не само на отнемането на даден проблем.

- Имате ли наблюдения дали COVID-пандемията е нанесла поражения върху човешката психика в глобален аспект?

В най новият ни научно-изследователския труд „Психология на работещите в сферата на туризма в условия на пандемия“, съвместно с психолога д-р Русева, подробно разглеждаме COVID-19 и отражението му върху психологичните и психични възможни неблагоприятни проявления, инструментариум за доказването им и психотерапевтичните подходи за тяхното преодоляване.

Анализирани са психологичните изследвания и публикации на водещи специалисти: Т. Лян; Hao Yao, Jian-Hua Chen и Yi-Feng Xu; Пол Харисън; Саймън Уесли и много други, които споделят тревожни данни, че „48% от пациентите, диагностицирани с COVID-19, още в самото начало изпитват силен стрес, което се проявява в емоционална реакция на този стрес“; „20% от заразените с COVID-19 биват диагностицирани с психиатрично разстройство в рамките на 90 дни“; „Тревожността, депресията и безсънието са най-често срещани сред възстановените пациенти с COVID-19 в проучването, които са развили проблеми с психичното здраве, а изследователите откриват и значително по-високи рискове от деменция“.

- Все по-често хората споделят, че изпитват чувство на тревожност, отчуждение и самота. На какво се дължи това? Какво доведе до тази промяна в живота ни?

Въпросът може да се разгледа от гледна точка на икономическите, социалните и обществено-политически явления. Все още се намираме в преход – преход на икономическите модели, преход на образователните, здравните, социалните, съдебните и т.н. реформи. Някак си хората „заседнаха“ в очакване на „по-доброто“ от гледна точка на индивидуалните им потребности и разбиранията им за добро и зло. Това ги обезвери и някак си спряха да се усмихват и да мечтаят. Около всеки нов политически проект вярата им се засилва, мечтите са по-близки и след това виждат „старото ново“. Това изтощава психиката, намалява вярата и удовлетвореността от живота. Казано накратко – радостта от постигнатото и искреният смях лекуват, обезверяването, завистта, алчността – рушат нашите психични устои.

- Кои са сигналите, които подсказват, че е препоръчително да потърсим консултация със специалист психиатър? При какви състояния и психични страдания пациентите на „Надежда“ биха имали полза от консултация с Вас?

В най-общия смисъл, когато почувстваме, че нещо в нас се променя – на ниво ежедневие, работа, семейни и приятелски взаимоотношения и всички тези промени започват да рушат нашите приоритети, карат ни да се съмняваме в себе си, в това, в което сме били сигурни преди. Това са най-често първите признаци на промяната, изискваща подкрепа. При други случаи състоянието се променя внезапно, например при разстройствата от тревожния спектър и най-вече при острите стресови състояния, както и при психозите от ендогенно и екзогенно естество. Важно е да се обърне внимание на тази промяна, защото колкото повече човек се опитва да се справя сам и ако това не се получава, толкова по-трудно се излиза от абнормното състояние/страдание без специализирана помощ.

- Защо избрахте да станете част от екипа на „Надежда“?

Защото да помогнеш на нуждаещ се, да участваш в надеждата за сътворението на нов живот е най- висшето човешко право и задължение на всеки лекар!

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: