Новини

  • 09.08.2018
    Почти 6-килограмов тумор отстраниха днес д-р Еленчев и екипът му от коремната кухина на 61-годишна пациентка
    Всички Повече
  • 06.08.2018
    Празник на Надеждата в манастира "Св. Мина"
    Всички Повече
  • 03.08.2018
    МБАЛ "Надежда" бенифициент по европейски проект в сферата на човешките ресурси
    Всички Повече
  • 02.08.2018
    "Все повече български майки кърмят своето бебе", интервю на ак. Надежда Стаменова пред Българското национално ...
    Всички Повече
  • 30.07.2018
    Уникален медицински случай – жена роди здраво бебе след 30 химиотерапии
    Всички Повече

Отделение "Неонатология" в "Надежда" - какво е важно да знаем

Д-р Детелина Стоичкова, ръководител на отделение "Неонатология" и доказан специалист с богат дългогодишен опит в грижата за най-малките пациенти - новородените, разказва защо отделението е с най-високото -III ниво на компетентност,и какъв е алгоритъмът на работа в него.

Вижте още »

За донорството - с любов

За да бъдеш донор, трябва да имаш сърце, в което да побереш болката и мечтите на хората, жадуващи свое дете. А протегнатата ръка ражда Живот – изстрадан и дълго очакван.

Вижте още »

Болница "Надежда" става клинична база за обучение на Медицински университет – Варна

МБАЛ „Надежда” става учебна база на МУ - Варна за лекари специализанти по Акушерство и гинекология, Медицинска онкология, Неонатология и Здравни грижи, както и за обучение на акушерки.

Предпочитан университет за студенти от 44 държави по света, МУ-Варна си партнира с 82 международни партньори от 5 континента. От 1961 г. до днес над 50 000 възпитаници на университета живеят и работят в над 40 държави по света.

Вижте още »

Проф. д-р Константа Тимчева - За новите приложения в лечението на рака на гърдата

07.10.2014

Проф. д-р Константа Тимчева е завършила Медицинския университет – София през 1975 г. Специалист е по вътрешни болести и онкология, с европейска диплома по медицинска онкология.
От 1999 до 2010 г. завежда Клиника по химиотерапия към СБАЛО - София.
От 1999 до 2008 г. (два мандата) е представител на България в Европейско общество по медицинска онкология (ESMO).
Председател е на Българската асоциация по медицинска онкология. Членува в редица международни организации: European Society for Medical Oncology (ESMO), European Association for Cancer Research (EACR), European Organisation for Research and Treatment of Cancer (EORTC) – член на Lung Cancer Group, Breast Cancer Research and Treatment (BCIRG), Balkan Union of Cancer (BUON).
Има участие в 4 монографии и над 50 научни публикации в онкологични списания.
От 2010 г. е Национален консултант по Медицинска онкология.
Понастоящем ръководи екипа на Клиника по Медицинска онкология в МБАЛ "Надежда".

- Какви са последните нововъведения при лекарствата за лечение на рак на гърдата? Защо се търсят нови лекарствени форми?
Като социално значимо заболяване, водещо по заболяемост и смъртност сред женското население по света и у нас, ракът на млечната жлеза е обект на изследвания от различни научни аспекти: биологични, молекулярни и генетични особености, епидемиологични данни, възможности за профилактика, нови направления в комплексното лечение – хирургично, лъчево и отделните видове лекарствено лечение.

Ракът на млечната жлеза е съвкупност от много заболявания, чийто ход и прогноза зависят от редица особености на конкретния тумор: хормонална чувствителност, стадий на заболяването, ангажиране на регионални лимфни възли, пролиферативна активност на тумора, както и наличие на т.н. HER2-експресия. Става дума за клетъчен рецептор, който съществува и в клетките на нормалните тъкани. Но в около 20% от злокачествените тумори на млечната жлеза се наблюдава т.н. свръхекспресия на този рецептор – многократно повишаване на количествата му в туморните клетки. Това определя един по-агресивен ход на заболяването, риск от по-ранни следоперативни усложнения.

Едно от големите открития на медицината през 90-те години на миналия век е лекарствен продукт, блокиращ този клетъчен рецептор. Това е хуманизираното моноклонално антитяло Trastuzumab. През 1998 г. лекарственият продукт получи разрешение за приложение в клиничната практика – най-напред при метастазирало заболяване, след това и в адювантното (следоперативно) лечение. Това лечение подобри съществено прогнозата на болните с HER2-позитивно заболяване – постигна се намаляване наполовина на риска от рецидиви и с около 30% редукция на риска от смърт.
Въвеждането на лекарствения продукт е венозно. Това понякога създава проблеми при болни с продължително лечение с венозни лекарствени продукти и с увредени венозни съдове. Освен това венозното приложение е по-трудоемко и отнема повече време – първата инфузия се провежда за 90 минути, всяка следваща за 30-60 минути.

През септември 2013 г. Европейската агенция по лекарствата одобри друга лекарствена форма на същото лекарство - за подкожно приложение, която притежава редица предимства както за пациента, така и за обслужващия персонал.

Тъй като става дума за нови лекарствени форми, не мога да не спомена друго откритие, което също намира вече клинично приложение – т.н. конюгат между Trastuzumab и мощен цитостатик (DM1). Залавяйки се за клетъчния рецептор HER2, този комбиниран продукт навлиза само в туморните клетки с HER2-свръхекспресия и като Троянски кон упражнява мощен цитостатичен (противотуморен) ефект. Този конюгат има одобрение от Европейската агенция по лекарствата, очаква се реимбурсиране и у нас.

- За какъв тип пациенти е подходяща новата подкожна форма на приложение на лекарството за лечение на рак на гърдата?
В многоцентрови клинични проучвания е доказано, че този лекарствен продукт не се различава по ефективност и безопасност от формата за интравенозно приложение. Той е подходящ за всички болни, провеждащи лечение с интравенозната форма, както за метастазирало заболяване, така и профилактично, адювантно лечение. Особено подходящ е за болни с увредени венозни съдове от множество интравенозни апликации, както и работещи пациенти, тъй като времето за въвеждане е само 5 минути. Профилът на безопасност на подкожната форма не се различава от този на интравенозната. Кардиотоксичността е също сравнима и минимална като процент. Рискът от анафилактични (алергични) реакции обаче остава, затова наблюдението на болните след апликацията е задължително.

- Какви са основните предимства на тази нова форма на приложение – както за пациентите, така и за здравните служители?
Вече изброих някои от тях: щадене на венозните съдове при болни, провеждащи продължително време интравенозни процедури; пестене на време – времето, необходимо за апликация на подкожното лекарство е 5 минути, докато при венозната форма е поне 30 – 90 минути; необходимата доза от лекарствения продукт е фиксирана и е поместена в един флакон, т.е. не се налага разтваряне и смесване на няколко флакона, което би натоварило обслужващия персонал. Подкожната форма има и друго съществено предимство от икономически характер – дозата е стандартна за всички пациенти и не се налага изхвърляне на излишни количества. Известно е, че интравенозното лекарство се дозира в зависимост от телесното тегло на пациента, освен това дозата за начално лечение е по-висока от тази за следващите апликации. Както и да се комбинират флаконите от 150 мг, винаги остава количество, което не може да се използва. Това оскъпява лечението на болните с HER2-позитивно заболяване при прилагане на интравенозната форма.

- С каква технология се постига приложението на субкутанна форма на лекарството?
Субкутанното приложение на лекарства обикновено се ограничава от структурни и физиологични особености на подкожните тъкани. Хиподермата съдържа матрикс от колагенови влакна и хиалуронан (хиалуронова киселина). Този матрикс е плътен, въвеждането на течности в него е практически невъзможно. Ензимът, който разгражда хиалуроновата киселина се нарича хиалуронидаза. Известни са 6 гена в човешкия геном, кодиращи ензима хиалуронидаза, но само един от тях – продуктът на РН20 гена е способен във физиологични условия да хидролизира ензима хиалуронидаза. Създаден е рекомбинантен човешки РН20 ензим – rHuPH20, което направи възможно временно локално ензимно разграждане на хиалуронана. Това създава възможност за подкожни апликации на лекарствени средства в по-големи обеми – 5 мл, чрез увеличаване на локалното дисперсионно подкожно пространство. Тези ефекти на хиалуронидазата са временни и изцяло обратими в рамките на 24 часа след инжектирането. Въпреки големия обем въведена течност, пациентът не изпитва болка.

- Новата подкожна лекарствена форма достъпна ли е в България?
Подкожната форма на лекарството е вече достъпна в България и се реимбурсира от НЗОК.

- Какво представляват комбинираните терапии при лечение на рак на млечната жлеза?
При болните с рак на млечната жлеза се прилагат няколко вида лекарствено лечение – с цитостатици, с хормонални продукти, както и с т.н. таргетни агенти, които атакуват определени структури (мишени) върху повърхността на клетката или вътре в нея. Към последния вид лечение спада и анти- HER2 терапията.

Много рядко при рак на млечната жлеза се прилага монотерапия – обикновено лечението е комбинирано: комбинации от цитостатици, или цитостатик плюс таргетен агент, хормонален лекарствен продукт плюс таргетен агент. Доказано е, че ефектът от комбинираните терапии е много по-подчертан. Напоследък тенденция в лекарственото лечение на много солидни тумори, както и в лечението на рака на млечната жлеза, е приложението на комбинации от таргетни агенти. Една такава комбинация намира вече клинично приложение при метастазирало заболяване – комбиниране на две моноклонални антитела, които са с различен механизъм на действие, с резултат – потенциране на ефекта от лечението. Други подобни комбинации се изпитват в рамките на клинични проучвания. Известни са вече много обнадеждаващи резултати – като клинична ефективност и по отношение на прогнозата на заболяването като цяло.


Източник: Puls.bg

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: