Новини

  • 13.07.2018
    Как да преборим вирусите през лятото - проф. Златко Кълвачев гостува на предаването "Часът на Милен Цветков"
    Всички Повече
  • 10.07.2018
    Поради ремонтни дейности входът от паркинга на ниво -1 е временно затворен
    Всички Повече
  • 03.07.2018
    За вътреутробната операция - екипът разказва пред камерите на bTV
    Всички Повече
  • 02.07.2018
    Д-р Чачева в предаването "Tази сутрин" на bTV
    Всички Повече
  • 29.06.2018
    Бебе беше спасено след вътреутробна операция при рядка форма на сиамски близнаци
    Всички Повече

Болница "Надежда" става клинична база за обучение на Медицински университет – Варна

МБАЛ „Надежда” става учебна база на МУ - Варна за лекари специализанти по Акушерство и гинекология, Медицинска онкология, Неонатология и Здравни грижи, както и за обучение на акушерки.

Предпочитан университет за студенти от 44 държави по света, МУ-Варна си партнира с 82 международни партньори от 5 континента. От 1961 г. до днес над 50 000 възпитаници на университета живеят и работят в над 40 държави по света.

Вижте още »

"Надеждата за дете" - д-р Георги Стаменов

"Тази книга е моето обяснение в любов към всички онези от вас, на които помогнахме и които продължават да се борят с проблема безплодие. Тази книга е родена от дългите часове работа с тези смели хора, посветили живота си на ГОЛЯМАТА НАДЕЖДА ЗА ДЕТЕ, и точно тези хора аз смятам за свои съавтори...
Тази книга е книга за НАДЕЖДАТА. Тази книга ще ви хареса, сигурен съм!"

Вижте още »

В кои случаи се препоръчват имунологични изследвания, кога и как се правят:
Имунологичните изследвания се назначават при невъзможност за забременяване, повтарящи се спонтанни аборти и усложнения на бременността след консултация с клиничен имунолог.

При невъзможност за забременяване и при пациентки с повтарящи се спонтанни аборти имунологичните изследвания включват както кръвни показатели така и показатели в ендометриума. След настъпване на бременност мониторингът на имунните показатели се извършва в перифернокръвни проби.

Показатели

Показатели на клетъчния имунитет
Имунофенотипизиране на лимфоцитни популации, определяне на Treg клетки, определяне на CD34 стволови клетки; функционални клетъчни тестове – за клетъчна активност и пролиферация.

Показатели на хуморалния имунитет
Серумни имуноглобулини, фракции на комплемента, автоантитела.

Показатели на тъканна съвместимост
Крос-мач реакция чрез флоуцитометрия.

Ендометриални имплантационни показатели
Имунофенотипизиране на ендометриални клетки от биопсичен материал чрез флоуцитометрия –

Серумни фактори на ангиогенезата - PlGF, sFLT-1

Имунологични изследвания - при невъзможност за забременяване и повтарящи се спонтанни аборти

Невъзможността за забременяване често се дължи на проблеми, които водят до отхвърляне на ембриона, често още преди бременността да може да се установи дори с най-чувствителните тестове. Около 15-20% от бременностите завършват със спонтанен аборт и рискът от него нараства с всеки последващ спонтанен аборт. Американската асоциация за репродуктивна имунология посочва пет установени причини, водещи до спонтанен аборт: инфекции (1%), анатомични дефекти (5-10%), хормонални нарушения (20%), хромозомни дефекти (7-50%), имунологични причини (50%), като при около 15% от случаите причина не се установява.

До преди последното десетилетие нищо не можеше да се направи, за да се помогне на такива двойки, при които не се установяват анатомични или хромозомни дефекти, или хормонални нарушения. Новите научни изследвания установиха, че около 80% при тези т.н. “необясними” случаи играят роля имунологични фактори и нови терапевтични подходи дават възможност при над 80% от тях плодът да се износи до термина.

Имунологичните проблеми спадат към категорията причини, свързани с околната среда, в която се осъществява бременността. Възможността за успешна бременност в голяма степен зависи от комплексното взаимодействие на сложни имунологични нагласи, насочени към превръщане на матката в среда за развитието на ембриона, развиващия се плод и плацентата. Понякога тези имунни механизми могат да протекат в погрешна посока и в зависимост от това по какъв начин или кога това става, жената може да абортира спонтанно, да не може да забременее или да не може да зачене след инвитро оплождане.

Имунната система - една от най-сложните и комплексни системи в организма

Имунната система е една от най-сложните и комплексни системи в организма, която функционира като първа линия за защита срещу антигени. Антигените са белтъци по повърхността на клетката, които идентифицират клетката като “своя” или “чужда”. Имунната система идентифицира белтъците като свои и чужди, неутрализира или унищожава чуждите чрез имунен отговор, като така запазва хомеостазата на организма.

Имунологичните проблеми, свързани с повтарящи се спонтанни аборти и невъзможност за имплантация са резултат от нарушения в антитяло отговора, които попадат в две категории: автоимунни и алоимунни. Автоимунен е имунният отговор на майката към бременността. При автоимунните нарушения жената отхвърля собствените си белтъци, т.е. приема ги като настъпваща болест, а автоантителата са антитела, които атакуват собствените й антигени. При алоимунните нарушения майката отговаря с имунен отговор към генетичните компоненти при бременността от страна на бащата, т.е. отхвърля белтъците от мъжа. И двата вида нарушения могат да се определят чрез кръвни тестове.

Автоимунни фактори

Съществуват различни автоимунни нарушения, които могат да доведат до повтарящи се спонтанни аборти или невъзможност за имплантация: антифосфолипидни антитела, антитиреоидни антитела, антинуклеарни антитела. При около 30% от жените с т.н. “необясними” случаи на повтарящи се спонтанни аборти кръвните тестове установяват автоимунен проблем. Една жена може да има едно или няколко от тези нарушения.

Антифосфолипидни антитела
При бременността фосфолипидите действат като лепило, което поддържа заедно делящите се клетки и са необходими за растежа на плацентата в маточната стена. Те също така филтрират хранителната среда от майчината кръв към плода, както и обратно отпадните вещества от плода през плацентата. Самите антитела не предизвикват спонтанния аборт, но тяхното наличие показва, че абнормен автоимунен процес може да доведе до нарушена функция на фосфолипидите и от тук до риск от спонтанни аборти, интраутеринно забавяне на растежа на плода и прееклампсия.

За установяване наличието на антифосфолипидни антитела се препоръчва панел от тестове за антитела от класовете ИгГ, ИгМ и ИгА към седем фосфолипида: антикардиолипин, фосфоетаноламин, фосфоинозитол, фосфатидна киселина, фосфоглицерол, фосфосерин, фосфохолин. Позитивният тест за един или повече от тези видове антифосфолипидни антитела е индикация, че при тази жена има имунен отговор, който може да причини повтарящи се спонтанни аборти. За дефинитивното установяване на наличие на антифосфолипидни антитела е необходимо е да се установи персистиране на позитивни нива чрез повторение на теста след 6-8 седмици. Тъй като някои жени стават положителни едва след като забременеят, се препоръчва повторно тестуване в ранния период на бременността при жени с анамнеза за повтарящи се спонтанни аборти.

При прилагане на съответно лечение при жени с антифосфолипидни антитела успешно износване на плода се постига в 70-80%.

Антинуклеарни антитела
Антинуклеарните антитела (ssDNA, dsDNA, Sm, RNP,SS-A, SS-B, Scl-70, Jo-1, Histone) реагират срещу нормалните компоненти на клетъчното ядро. Те са установяват при редица имунологични болести като системен лупус еритематодес, прогресивна системна склероза, синдром на Sjorgen, дерматомиозит, ревматоиден артрит и други. Позитивният тест за наличие на антинуклеарни антитела е индикация, че при тази жена вероятно има автоимунен процес, който може да причини нарушения в развитието на плацентата и да доведе до ранна загуба на плода.

Антитиреоидни антитела
Жените с налични тиреоидни антитела (антитела срещу тиреоглобулина ТАТ и тиреопероксидазата МАТ ) са подложени на 2 пъти по-голям риск от спонтанни аборти в сравнение с тези, при които те липсват. Изследване с високочувствителни тестве за наличие на тези антитела е задължително при жени с анамнеза за два или повече спонтанни аборта или с нарушена функция на щитовидната жлеза.

Лечение на автоимунните рискови фактори

Лечението на автоимунните рискови фактори включва терапевтични схеми с ниски дози хепарин, кортикостероиди и/или аспирин. Друг метод, успешно прилаган в последните години, е интравенозното прилагане на високи дози имуноглобулин (IVIg). Адекватната терапия може да доведе до успешна бременост при над 70% от жените с установени имунни нарушения.

Алоимунни фактори

Съществуват две възможни причини за алоимунен отговор за преждевременната загуба на плода. Или имунната система не разпознава бременността, или жената развива абнормален имунен отговор към бременността.

В ранните етапи на бременността, имунната система на майката получава сигнали от плода, част от които идват от генетичната наследственост от бащата. Част от тези сигнали се дължат на различните между бащата и майката антигени върху белите кръвни клетки т.н. HLA антигени, които са специфични за всеки индивид, а плодът унаследява половината от майчините и половината от бащините антигени. Когато жената забременее, нейната имунна система обикновено разпознава бащините антигени като чужди и може да образува циркулиращи цитотоксични антитела. Повтарящите се спонтанни аборти и развитието на хориоамнионит се асоциират с наличието на такива антитела. Наличието на циркулиращи цитотоксични HLA антитела може да се установи чрез флоуцитометричен тест (крос-мач реакция). При установяване на такива антитела се прилага лечение.

Естествени клетки убийци

Естествените клетки убийци или NK клетки са популация от лимфоцитите, които медиират цитотоксична активност срещу злокачествени, вирусинфектирани клетки и продуцират имунно активни вещества, т.нар. цитокини при имунна стимулация. При бременност специална популация на NK клетките (CD3-CD16-CD56+) в плацентата допринася за растежа на клетките, секретира растежни молекули за плацентата и отслабва локалния имунен отговор на границата майчин организъм/плацента. Обратно, друга популация на NK клетките (CD3-CD16+CD56+), когато се активира от IL-2 е цитотоксична за плацентарния трофобласт. Тези клетки секретират тумор некротизиращ фактор (TNF), който може да разруши плацентата. Жени с над 12% CD16+CD56+ NK клетки са с висок риск от спонтанен аборт и невъзможност за имплантация.

Определянето на процента на NK клетките става чрез флоуцитометрично имунофенотипизиране. Жените с висока активност на NK (CD16+ CD56+) клетките отговарят добре на терапия с интравенозен имуноглобулин (IVIg) – над 90% ефективност.

Имунофенотипизиране на енодметриални клетки от биопсичен материал

NK клетките са основната лимфоцитна популация (до 70%) в лигавицата на матката при имплантацията и по време на ранния период на бременността. Те са основната популация, източник на имунорегулаторни цитокини и играят важна роля в регулацията на майчиния имунен отговор към феталния алографт, имплантацията и поддържането на бременността.

Децидуалните NK клетки се разделят на 2 субпопулации, които играят различна роля в процеса на миграция на трофобласта и имплантацията. В ранния период на бременността 56+bright16- NK клетки, които са преобладаващи (до 99%) при нормално протичащата бременност, освобождават Тh2 свързани цитокини, които подпомагат имплантацията и играят основна роля в регулацията на нормалната трофобластна миграция и имплантацията.

Правилната функция на NК клетките в ендометриума е интегрална част от осъществяването на успешна бременност. Ето защо е необходимо проследяването на периферни NK клетки и субпопулации до 6-тия лунарен месец.

LIF (левкемия инхибиращ фактор) и неговия рецептор gp130

LIF (левкемия инхибиращ фактор) и неговият рецептор gp130 имат функции, които са важни за развитието на бластоциста и имплантацията. Ендометриумът на инфертилните жени продуцира значително по-малко LIF през периода на имплантация, както и по-ниска експресия на gp130.

Експресията на Муцин 1 (MUC1) в ендометриума е важна за имплантационния период.

Автоложни периферни кръвни мононуклеарни клетки (PBMC) за локална имуномодулация при жени с репродуктивни проблеми се използват за индуциране на ендометриалната диференциация и за улесняване процеса на имплантацията на ембриона в матката.

Серумни фактори на ангиогенезата

Неправилното развитие и функция на плацентата е в основата на редица усложнения при бременност - такива като прееклампсия, еклампсия, забавено развитие на плода, преждевременно раждане или раждане на мъртъв плод. Плацентарното развитие се осъществява чрез координиране на комплекс от процеси на ангиогенеза. Нарушаването на тези процеси може да доведе до ограничаване на кръвния поток до плода, повишаване на кръвното налягане при майката и преждевременно раждане. Ето защо биомаркерите на ангиогенезата са предложени като потенциални предиктори за изхода на бременността.

Разтворима тирозин киназа (sFlt-1) е антиангиогенен протеин, инхибиращ съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF) и плацентарния растежен фактор (PlGF). В хода на нормално протичащата бременност нивата на sFlt-1, PlGF както и съотношението sFlt-1/PlGF в серума на майката се променят в определени граници съответно на гестационните седмици. Отклоненията в нивата на циркулиращите sFlt-1 и PlGF в комплекс с конвенциалните методи за проследяване на бременността позволяват на гинеколога да диагностицира и предоврати чрез корекция в терапията нежелани компликации преди появата на клиничните им симптоми.

      Страници:
    1. 1
Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: