Новини

  • 19.05.2018
    Успешен старт на Програмата за продължаващо обучение за млади специалисти в МБАЛ "Надежда"
    Всички Повече
  • 18.05.2018
    Празник на детето - ПРОДЪЛЖЕНИЕТО в Надежда на 3 юни 2018
    Всички Повече
  • 18.05.2018
    Видео: See & Treat: The New Trends in Office Hysteroscopy - двудневен уъркшоп с проф. Бетоки и проф. Хаимович
    Всички Повече
  • 17.05.2018
    От 1 юни в "Надежда" ще има възможност за консултации при медицински онколог или хирург с направление от личн ...
    Всички Повече
  • 17.05.2018
    Училище „Бременност и раждане без страх“ на CredoWeb и МБАЛ Надежда в рамките на изложението "БУЛМЕДИКА БУЛДЕН ...
    Всички Повече

Болница "Надежда" става клинична база за обучение на Медицински университет – Варна

МБАЛ „Надежда” става учебна база на МУ - Варна за лекари специализанти по Акушерство и гинекология, Медицинска онкология, Неонатология и Здравни грижи, както и за обучение на акушерки.

Предпочитан университет за студенти от 44 държави по света, МУ-Варна си партнира с 82 международни партньори от 5 континента. От 1961 г. до днес над 50 000 възпитаници на университета живеят и работят в над 40 държави по света.

Вижте още »

"Надеждата за дете" - д-р Георги Стаменов

"Тази книга е моето обяснение в любов към всички онези от вас, на които помогнахме и които продължават да се борят с проблема безплодие. Тази книга е родена от дългите часове работа с тези смели хора, посветили живота си на ГОЛЯМАТА НАДЕЖДА ЗА ДЕТЕ, и точно тези хора аз смятам за свои съавтори...
Тази книга е книга за НАДЕЖДАТА. Тази книга ще ви хареса, сигурен съм!"

Вижте още »

Теодора Шивикова

Нашата история

Нашата история започва от 1996 г. Оженихме се по любов.Винаги така съм мечтала. Както и това бебето ми да е плод на любовта. А винаги съм вярвала, не – винаги съм знаела- че някога ще имам дете.
От малка имам фобия от лекари,изразена даже с физически симптоми-сърцебиене,потене,губене на всякакви комуникативни способности в присъствието на човек в бяла престилка. Избягвах лекарите и хапчетата по всякакъв начин.
И преди сватбата имах известни проблеми. Нередовна менструация от самото начало. В последвствие откриха в Майчин дом поликистозни яйчници.Пих "Диане" известно време.След сватбата спрях Диане-то,за да оставя любовта да свърши своята работа. След година и половина еуфория от новото ни брачно състояние и търпеливо очакване,бебето не се появяваше. Отидохме в Майчин дом на преглед. Спермограмата на съпруга ми отлична,но при мен нещата никак не са ясни. Приеха ме на онова голямо изследване,в което те приемат на първия ден от цикъла и те следят до овулацията.
Събрала камара страх, постъпих в „Майчин дом”. Камарата страх растеше лавинообразно,подхранвана от стотиците изстрадани съдби на момичета,борещи се за дете. Както и от безчувственото и нехайно отношение на персонала там. Научих от момичетата,че трябва да следя и да питам за резултата от всяка процедура,в противен случай оставаш опитна мишка без право на сълза даже. Оказа се,че яйцеклетката ми зрееше нормално,овулация има. Изписаха ме от там с диагноза поликистозни яйчници, лекарката каза да пия "Диане" и да пробваме с мъжа ми.Всичко щяло да е наред. От пациентките обаче бях разбрала,че незнайно защо са ми спестили снимка на тръбите и голямото изследване на мозъка.
По препоръка на кума ни- акушер-гинеколог, отидохме да продължим лечението при известен тогава ендокринолог. Същия,който ме наблюдаваше и в Майчин дом. Само,че сега в частния му кабинет. Беше още по- отвратителен период. Следихме с ултразвук моите яйцеклетки, пиех "Дуфастон" и "Оргаметрил" за стимулация. И когато идваше овулация, докторът ни пращаше да правим секс 4 дена сутрин и вечер. Звучеше толкова сухо и грубо.Никак не се връзваше с представата ми детето да дойде от спонтанната и силна любов. След 5 месеца стимулации, се оказа,че овулацията ми е нередовна.Снимахме тръбите-оказаха се запушени, както и че имам хламидии. Изведнъж се озовах с множество препятствия по пътя към моето човече.
Отидох на консултация при известно светило в Майчин дом, за да разбера как ще продължим. И тоя доктор съвсем безчувствено и безразлично предложи няколко техники- пластики на тръби, някакви нови лекарства,с които би трябвало да се отпушат тръбите, или в крайна сметка отстраняването им и инвитро.
Грубото отношение на целия екип на Майчин дом,заедно със срива от многото ми проблеми пречупи всичко в мен и сякаш вече не можех да отида на лекар. Бях цялата топка страх,никой не ми каза точната причина,поради която са се появили проблемите ми . Реших,че ако се чувствам така смазана под „крилото” на лекарите,бебе едва ли ще се появи.Заради убеждението ми,че бебето е плод на любов, а не на страх.
Чувствах,че нещо липсва в цялата верига. В търсене на отговора „Защо нямам дете”, започнах да чета и да опитвам всичко в нетрадиционната медицина четях духовни книги и изследвах себе си и мъжа си.
След купища изчетени книги-медицински и духовни,реших,че най-добре е да си осиновим дете. Но съпругът ми не бе на това мнение. Спорехме с години,той държеше да пробваме всичко и ако не стане,тогава да осиновим.
Реших поне да избера лекар,който да има човешко отношение към мен. Започнах да ходя при всички нови и известни като добри лекари в София. Всички предлагаха терапии с нови,модерни хормонални препарати. А аз търсех моя лекар, който ще погледне в мен, а не само в медицинския случай.
Годините изтичаха, имахме и доста емоционални проблеми в брака,породени от отчаянието,че нямаме деца. Заравяхме се и двамата в работа. Мен ми помагаше такъв вид бягство-работех с деца и те донякъде запълваха празнината. Стана така,че се обграждах с тях от сутрин до вечер. Работех от 7 до 7 с деца,изтощавах се до крайност и продължавах да не искам да ходя на лекар или да пробвам ин витро. Продължих да гладувам,за да се изчиствам,после пак се поддавах на отчаянието и напълнявах след гладуванията.
След 10 години брак,мъжът ми почна да настоява поне веднъж да опитаме ин витро,понеже годините ни минаваха.
С невяра започнах да проучвам клиниките за ин витро. Четях в интернет и ходех на преглед във всяка клиника и търсех моето място и моя доктор. След като обиколих всички клиники,харесах две от тях – тази на д-р Владимиров и тази на д-р Стаменов.
Случайно споделих с моя братовчедка,която забременя след 7 години опити. Тя скочи ококорено и каза,че в България имало само един доктор,който не бил човек,а Бог. И заяви,че трябва да отида при него. Без много да ме остави да я оборя,му позвъни и ми връчи телефона да му обясня какъв ми е случая. И така попаднах при д-р Стаменов. Когато той с няколко думи ми обясни какви са причините, за да не мога да забременея, както и точния път,по който да стигнем до бебето, усетих ,че той е човекът, на който мога да се доверя и че мога дори да му задам няколко въпроса, без да се разтреперя и да получа аритмия.
Подадохме документи за ин витро опит по здравна каса.
Започнахме първи опит ин витро през есента на 2006. Организмът ми реагира на стимулацията като по учебник. Дори и аз с прослувутите си съмнения си казах,че може би това е урокът,който трябва да науча-да се доверя на лекар. И че може наистина да стане. Всички близки бяха убедени,че ще стане от първия път. Заради това,че съм си пречупила ината да отида на лекар. Но не стана. След перфектен отговор от страна на организма ми,бебето просто не се захвана.
Не бях отчаяна. Просто ме болеше много.Стиснах зъби и си казах,че следващия път трябва повече да вярвам,за да стане. Зарових се пак в работа с децата – те бяха всичко за мен. Почти нямах друг живот.
След консултация, обсъдихме с доктора причините,поради които не сме успели. Останах безмълвна в кабинета му – за пръв път някой посочваше точните причини,които трябва да се отстранят – трябва да се направят генетични изследвания и да се отстранят тръбите с хидросалпингс.

Генетичните изследвания бяха добри. Направихме лапароскопия през лятото на 2007,при което бяха прекъснати тръбите ми.
Есента дойде светла и изпълнена с надежда. Започнахме втората процедура ин витро.Ходех в клиниката на стимулация и се чувствах у дома си. Имах странното усещане,че вървя точно където трябва и когато трябва.

Организмът ми отново реагира перфектно.Даже произведе 20 яйцеклетки.След трансфер на 4 ембриона, направих и два сеанса иглотерапия за да стимулираме закрепването им към матката. Прибрах се вкъщи,за да се отдам на щастливото очакване. Но още първите дни започнах да се подувам и направих свръхстимулация. След две седмици коремът ми изглеждаше като на бременна в девети месец с близнаци.Не можех да дишам, не можех да спя,не можех да лежа,нито да седя. Два пъти ходих в клиниката,където ми слагаха системи. Вторият път всички бяха вече сигурни,че съм бременна. Направих си кръвен тест – излезе положителен. Усещането,че в мен започва да се формира новото човече ми даваше сили да търпя болките.

През тези дни непрекъснато се чувахме с д-р Стаменов,разговорите ни ме караха да го чувствам не само като моя единствен доктор,но и приятел.Казваше ми да търпя,защото поне имало за какво. А болките и неразположенията ми продължиха.Търпях стоически и се опитвах да се усмихвам щастливо-нали всичко хубаво идва с болка.

Но една събота вечер в полунощ - месец след трансфера, припаднах както си стоях на масата.Беше много странно състояние – чувах всичко,а нямах сили да изговоря и една дума.Не помня как и кога и защо са ме откарали с Бърза помощ в бившата „Тина Киркова”. Доктор Стаменов дойде веднага. Кръвната ми картина беше като на мъртвец и Док каза,че вероятно някъде има кръвоизлив.Но с ултразвук отникъде нищо не можеше да се види-коремът ми беше пълен с вода, а бебето си беше на мястото.Издържах 12 часов шок,поддържана само от системи докато сутринта Док ме премести в клиниката,където решиха да ме оперират,за да се разбере къде е кръвоизлива и да ме спасят,защото кръвната картина продължаваше да се влошава,а аз почти губех съзнание. Доктор Малинов свика екип от лекари,включващ хирург от Пирогов.

По обяд ме вкараха в операционната и последното,което помня са молбите ми към Док да ми пазят бебето. След тежка операция, при която бях на ръба, се оказало,че бебетата ми са били две.Но едното са захванало в остатъка от отрязаната ми тръба и направило извънматочен кръвоизлив. Благодарение на професионализма на екипа,бях спасена не само аз,но и бебето ми. Беше неделя- 11 ноември, деня на св.Мина.

Вероятно не съм съзнавала доколко е била опасна цялата ситуация за мен. Даже нямах съмнения за бебето. Знаех,че съм в сигурни ръце, имах доверие на Док и бях сигурна,че той ще се погрижи за мен и бебето. Странно и чудно нещо е вярата.Тя твори чудеса. И това е истина,не приказка.На мен поне ми се случи. Бях щастлива след спасяването. Усмихвах се и повтарях,че се чувствам отлично. Радвах се и преоткривах всеки един ден с очите на дете. В такъв един момент може би идва у теб радостта от самата мисъл,че живееш. Аз се радвах и заради бебето,което усещах,че е в мен и че е живо.

А лекарите и сестрите в клиниката казаха,че няма шанс бебето ми да е живо след такава тежка операционна травма. Не им вярвах. Вярвах на чудото,че съм жива и че то също е живо. Не можех да приема,че след като вече е било в мен тупкащото сърчице,сега ще си отиде. Молех се на св.Мина,който вероятно също е „участвал” в спасяването ни,на всички светии и богове,за които се сещах. И тази вяра ми помогна да се възстановя много бързо след операцията. След 5 дни тръпнех в очакване да видим малкото сърчице и да чуем как бие. Целият екип на реанимация очакваше с трепет този момент. Когато видях как сърчицето на бебето бие на екрана,не успях да сдържа нито сълзите си ,нито радостта.Избликнаха заедно с вярата ми,която крепеше мен и бебето ми. Всички бяхме много щастливи-целият невероятен екип на д-р Стаменов, отделението за реанимация ликуваха с мен.Бебето ми геройски издържа цялото това трудно изпитание.

Но го чакаха още геройски прояви.Месец след операцията започнах да кървя през 15 дни. Сякаш някой някъде си играеше с вярата ми и с щастието ми. В един момент усещаш,че си част от едно голямо безсилие и единственото,което можеш да направиш е да се молиш. Оцеляхме с моето сърчице и след това премеждие. И то благодарение на вярата и надеждата,както и на подкрепата,човещината и професионализма на моя ангел-спасител- д-р Стаменов. Не мога да намеря достатъчно думи-все не са толкова силни и толкова изразителни, за да покажат какво е той за мен. Братовчедка ми излезе права. Той не е човек,той е Ангел.Той е ЕДИНСТВЕНИЯ лекар за мен. Най-добрия ми приятел. Човекът с голямо Ч, който не само спаси моя живот,но спаси и моето бебе. Сега ми липсва много,защото вече съм под наблюдението на друг лекар от неговия екип. Но очаквам с нетърпиние след няколко месеца моят Ангел - д-р Стаменов, да извади на бял свят бебето,което той направи и той спаси...На него се пада честта и да го изведе на бял свят.
Казват, че всяко хубаво нещо идва след болка и трудности. Че трябва да се бориш упорито за щастието и да прескачаш бариерите,които Съдбата ти поставя. И за да не изглежда съвсем изстрадано нашето щастие, ни се дават много силни оръжия- Вярата, Надеждата и Любовта. Метнеш ли ги здраво в сърцето си,със сигурност ще успееш. Аз го направих...Направете го и вие.Продължавам да твърдя, че всяко дете е плод на Любовта.Любовта, която ни кара да се борим-и ние, с проблемите при забременяването, и лекарите-ония човечните и добрите.Които просто трябва да откриеш.

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: