Новини

  • 19.05.2018
    Успешен старт на Програмата за продължаващо обучение за млади специалисти в МБАЛ "Надежда"
    Всички Повече
  • 18.05.2018
    Празник на детето - ПРОДЪЛЖЕНИЕТО в Надежда на 3 юни 2018
    Всички Повече
  • 18.05.2018
    Видео: See & Treat: The New Trends in Office Hysteroscopy - двудневен уъркшоп с проф. Бетоки и проф. Хаимович
    Всички Повече
  • 17.05.2018
    От 1 юни в "Надежда" ще има възможност за консултации при медицински онколог или хирург с направление от личн ...
    Всички Повече
  • 17.05.2018
    Училище „Бременност и раждане без страх“ на CredoWeb и МБАЛ Надежда в рамките на изложението "БУЛМЕДИКА БУЛДЕН ...
    Всички Повече

Болница "Надежда" става клинична база за обучение на Медицински университет – Варна

МБАЛ „Надежда” става учебна база на МУ - Варна за лекари специализанти по Акушерство и гинекология, Медицинска онкология, Неонатология и Здравни грижи, както и за обучение на акушерки.

Предпочитан университет за студенти от 44 държави по света, МУ-Варна си партнира с 82 международни партньори от 5 континента. От 1961 г. до днес над 50 000 възпитаници на университета живеят и работят в над 40 държави по света.

Вижте още »

"Надеждата за дете" - д-р Георги Стаменов

"Тази книга е моето обяснение в любов към всички онези от вас, на които помогнахме и които продължават да се борят с проблема безплодие. Тази книга е родена от дългите часове работа с тези смели хора, посветили живота си на ГОЛЯМАТА НАДЕЖДА ЗА ДЕТЕ, и точно тези хора аз смятам за свои съавтори...
Тази книга е книга за НАДЕЖДАТА. Тази книга ще ви хареса, сигурен съм!"

Вижте още »

Лилия Харалампиева

Моята история

Днес с преливащо от щастие сърце сядам да напиша моята история, за дългата и мъчителна борба, за безсънните нощи, за моментите на депресия и отчаяние и най-вече за вярата и надеждата.

Ще започна с думи на благодарност към д-р Стаменов, д-р Сигридов, д-р Персенска и целият екип на Център за репродуктивно здраве „Надежда”. Това което всички те направиха за мен, върна вярата ми в доброто и човешкото, зареди ме с много оптимизъм и ми помогна в постигане на най-голямото щастие за мен – двете ми Слънца София и Елиза. По време на всичките ми посещения в центъра за прегледи, манипулации, операции срещах от всички само разбиране, мило отношение и любезност, и най-вече професионализъм. Наистина чаках дълго, докато ми дойде реда, но не съжалявам и резултата го показва, чакала съм на правилното място, при правилните хора.

И така да започна … Нашата борба за дете продължи като цяло не много, две години и половина, но за мен това бяха най-тежките две години в целия ми живот. През лятото на 2006г. започнахме със съпруга ми опити за бебе. Не знам защо бях убедена, че нещата ще се случат много бързо и лесно и скоро ще гушкаме своето Съкровище. Но уви, съдбата беше решила друго… След 6-месечни безрезултатни опити решихме да посетим специалист, смятахме че няма нужда да чакаме повече, тъй като и двамата бяхме здрави млади хора, узрели за най-важното събитие в живота – да имат дете. Поразпитахме и си записахме час при един от водещите специалисти по репродуктивна медицина в София. Бяхме много позитивно настроени и вярвахме, че проблемът ще бъде открит и разрешен скоро. След няколко посещения обаче при въпросния лекар, аз виждах че почти нищо не правим по въпроса, в негово лице по-скоро виждах бизнесмена, а не лекаря. Всеки преглед минаваше много бързо, не отговаряше на въпросите ми или пък отговаряше с нежелание, показвайки ми, че не всичко трябва да знам или, че това не е важно. С две думи този човек виждаше в мен средство за изкарване на пари, а не пациент, на когото трябва да се помогне. Това много ме нарани и обиди. Да наистина, ние хората с репродуктивни проблеми не сме болни, но душите ни са болни, при нас физическа болка няма, но вътрешната душевна болка е толкова голяма, че с думи не може да се опише…, който не я е изпитал, не може да разбере… И пожелавам на тези, които сега четат това или никога да не я изпитват, или в най-скоро време да намерят единствения лек за тази болка – да прегърнат своята рожба. И така след поредния опит да ни заблуди, че действа по правилния начин, въпросният лекар ме убеждаваше да направим първата инсеминация, без да ми е направил предварително абсолютно никакви изследвания, нито цветна снимка, с еднократен преглед за овулация, от който отсече, че аз такава нямам и последващо лечение с медикаменти, които изобщо не е трябвало да приемам и единственото, за което допринесоха, бяха кисти в яйчниците ми, мъжът ми реши, че това не е нашият лекар и повече при него работа нямаме. А от моята положителна нагласа и оптимизъм не беше останало почти нищо. Така първият ни опит да установим отношения със специалист по репродуктивна медицина беше абсолютно неуспешен.

Записах си час за д-р Стаменов и зачаках. Знаех предварително че трябва да се заредя с търпение, защото за срещата с него се чака дълго, в моя случай 8 месеца. През тези 8 месеца много се надявах нещата да се случат от самосебе си, но уви, времето си минаваше, нищо не се случваше и с всеки месец оптимизма и надеждата ми намаляваха, болката в душата ми нарастваше, и сякаш самотната черта на теста за бременност всеки път се забиваше като кървава стрела в сърцето ми. Няма да говоря за чувството на отчаяние, за моментите на депресия, за сълзите… Това го е видял и изпитал заедно с мен единствено съпругът ми, който постоянно ми повтаряше, че ще дойде време, когато и ние ще се радваме, че това е период на трудности, който трябва да преодолеем, че трябва да бъдем силни и търпеливи и все някога ще постигнем мечтата си.

Дойде заветният ден 28.01.2008г., срещата ми с д-р Стаменов. Този път не бях така положително настроена, бях уплашена, измъчена, невярваща, но все пак дълбоко в себе си се успокоявах че отново започвам борбата и този път може да има светлина в тунела… На тази първа среща в център „Надежда” се запознах и с тримата лекари – д-р Стаменов, д-р Персенска и д-р Сигридов. За мое щастие и тримата присъстваха на първоначалния ми преглед, и тримата от пръв поглед отсякоха „двурога матка с ужасно голям септум”. Тази диагноза нищо не ми говореше, не знаех какво да очаквам и с притаено от страх сърце и широко отворени очи чаках присъдата си. Тогава д-р Стаменов ме погледна и със спокоен тон ми каза: „Успокой се момиче, нещата при теб са поправими. Имай само търпение и вяра и скоро ще отстраним проблема ти. Важното е че го открихме и знаем срещу какво ще се борим.” Тези негови думи свалиха камъка от сърцето ми и буцата, която беше заседнала в гърлото ми постепенно намаляваше. Обясни ми, че с този голям септум, който имам в матката е цяло щастие, че досега не съм забременяла, защото в никакъв случай е нямало да мога да износя бременността си до края, най-много 4-ти, 5-ти месец, а травмите в душата ми тогава щяха да бъдат много по-големи и по-болезнени. И така с един единствен преглед д-р Стаменов видя проблема ми и начерта пътя на моето лечение, а преди това толкова много гинеколози ме бяха гледали и нито един от тях не видя септума в матката. Даже прегледа ми започна с въпроса: „Кога за последно си ходила на гинеколог?”. И отговора от моя страна беше: „През последните 6 месеца всеки месец.” Самият д-р Стаменов не можеше да повярва как никой не е видял за какво става въпрос. Назначи ми хормонални изследвания и цветна снимка с последващи операции лапароскопия и хистероскопия. Цветната снимка ми бе направена от д-р Персенска, която е толкова мил и добър човек, толкова внимателно подходи, че аз останах приятно изненадана от подобно отношение и силната болка, която изпитах по време на снимката беше бързо забравена. Колко малко му е нужно на човек, за да се почувства по-добре…, две мили думи, внимателно разяснение на ситуацията и информираност по какъв начин ще преборим проблемите и всичко това вече ме караше да се чувствам по-спокойна и уверена. Резултатите от снимката потвърждаваха поставената диагноза на самия преглед – голям септум в матката, който трябва да бъде премахнат и недобра пропускливост на тръбите. Насрочена ми беше операция за месец юни същата година. Отново трябваше да чакам 6 месеца, но този път вече знаех какво точно да очаквам и с нетърпение броях дните в календара. В деня на операцията изобщо не ме беше страх, с радост чаках да започне, защото знаех, че по този начин вече съм направила следващата крачка към моето лечение и към постигане на успеха. Точно преди да вляза в операционната зала отново се срещнах с тримата лекари д-р Стаменов, д-р Персенска и д-р Сигридов. Бях толкова спокойна и уверена, че всичко ще мине, както трябва, че нищо не можеше да ме уплаши, само се притеснявах за резултатите от самата операция, дали щяха да са задоволителни. И така всичко мина добре, приспаха ме и от самата операция нищо не съм усетила, а в следващите 24 часа си спомням, че много спах. На няколко пъти идваше да ме види д-р Персенска, която ми каза, че всичко е минало добре, срастванията в тръбите са отстранени, септума в матката е премахнат, доколкото е било възможно и сега само ще чакаме да се възстановя напълно. В последствие д-р Стаменов ми назначи втора цветна снимка, която вече показа резултатите от добре свършената работа на операциите и двамата с д-р Персенска решиха, че матката ми вече е готова да износи една успешна бременност.

И така отново с надежда в сърцето зачаках… Изминаха два месеца. На третия месец д-р Стаменов реши, че можем да направим инсеминация на естествен цикъл. Отново я направи д-р Персенска, но за съжаление беше неуспешна. Следващия месец направихме още една инсеминация, този път стимулирана. Направи ми я д-р Сигридов, който през цялото време се държеше толкова мило и с характерния за него шеговит тон, че си казах с усмивка: „Този доктор може и да ми е на късмет.” Но уви, и този опит беше неуспешен. Вече започнах да се притеснявам и на следващата среща с д-р Стаменов започнах да настоявам за започване на ин витро процедура. Доктора ме погледна в очите и ми каза със спокойния си глас: „Виж, мила, ин витрото няма да ни избяга, ако нещата не се получат ще стигнем и до него. Но според мен на този етап е прибързано да пристъпим към него, защото ти не си за ин витро и аз вярвам че ще успееш по по-лесния начин. Да направим още една последна инсеминация, пък ако пак не стане, ще преминем към ин витро. Аз не съм човек, който ще те измъчва с 6-7 инсеминации, виждайки че те са безмислени. Но нека все пак да опитаме по по-лесния начин.” Съгласих се и си тръгнах от кабинета спокойна, че все пак скоро ще започнем ин витро процедура, която вече се надявах да даде резултат, защото на инсеминациите вече не възлагах надежди. И така зачаках да ми дойде цикъла, за да започнем последната инсеминация. Чаках, чаках и така и не дочаках… Месечния цикъл не идваше. На 5-ия ден закъснение реших да направя тест, за което мъжът ми не беше съгласен, увещавайки ме да не си причинявам отново това, знаейки как ще реагирам, като видя отново самотната черта на теста и колко много ще се натъжа за пореден път. Но този път сякаш нещо ми подсказваше, че ще бъде по-различно и въпреки страха си, купих един тест и го направих на 05.12.2008г. Никога няма да забравя този ден, толкова вълнуващ за мен, който ми донесе късмет - рожденият ден на прекрасния ми баща. Имах втора черта на теста, която се появи само секунди след първата, теста ми беше положителен, това беше моят първи положителен тест за бременност и аз с премрежени очи го гледах и не можех да повярвам на очите си. Най-накрая успях…, вече бях бременна. Забременях по естесвен път в месеца, когато чаках да започнем последната инсеминация, с лошите резултати от спермограмата на мъжа ми и очаквайки започване на ин витро процедура следващия месец. Това беше моето Коледно чудо, Чудото на моя живот…

Когато отидох в кабинета на д-р Стаменов с новината за положителния тест за бременност и след прегледа той установи, че плода е в матката, се обърна към мен с думите: „Ето, видя ли че нещата могат да станат и по най-лесния начин. Ти успя, за което можем само да те поздравим.” А аз със сълзи в очите му казах, че без тяхна помощ, нямаше да успея и бременността ми нямаше да е факт. Усетих приповдигнатото настреоение, което се възцари в лекарския кабинет, защото това не беше само мой успех, а и техен.

След първите задължителни прегледи, в които ме следеше д-р Стаменов, всичко вървеше наред. В 12г.с. вече ме прехвърли за наблюдение на д-р Сигридов. През оставащите месеци опознах този толкова мил и прекрасен човек, винаги готов да ти помогне, да те разбере, да те успокои, давайки ти пълна информираност и яснота, обяснявайки ти на достъпен език всичко, което те интересува за бебето, бременността и теб самата в този период, един истински професионалист. Бременността ми течеше в общи линии спокойно, като изключим прокървяването в началните седмици и после силните менструални болки, които получих в 5-ти месец и за които прекарах 10 дни в болница. Но д-р Сигридов каза, че според него те се даължат на сраствания, които съм получила в следствие на операциите. И така в средата на 6-ти месец нещата се успокоиха, но именно в този месец разбрах най-ужасяващата новина. На един от прегледите след като направи необходимите измервания и установи, че всичко е в норма и нещата и при мен, и при бебето са наред, д-р Сигридов се обърна към мен с думите: „Лили, мисля че вече е време да научиш нещо много важно, защото си в достатъчно напреднала бременност. Трябваше отдавна да ти го кажа, но реших че е по-добре да изчакам, докато навлезеш в по-безопасен период.” С ужас в очите само го попитах: „Нещо с бебето ми ли има? Здраво ли е?” И докато чаках отговора имах чувството, че умирам… Доктора каза: „Да, здраво е, но има една много важна особеност. Бебето ти е с един бъбрек.” При тези думи светът над мен се срина… Вцепених се и спрях да чувам за момент какво ми говори… Не можех да повярвам, че ми се случва подобно нещо… Как така след толкова трудности, мъки и борба Господ ще ме накаже по този начин … Защо точно моето бебе? Защо моето дългоочаквано Съкровище…??? Постепенно започнах да се връщам към реалността и до мен достигаха думите на д-р Сигридов: „ Десния бъбрек се развива добре, левият бъбрек липсва. Не ти го съобщих по-рано, защото не смятам че това е причина за прекъсване на бременността ти и се притеснявах да не направиш спонтанен аборт, като научиш новината. Това че бебето ти е с един бъбрек по рождение не означава, че то е инвалид и няма да може да изживее пълноценно живота си. Напротив, хората които по рождение са с един бъбрек са в много по-добра позиция, отколкото хората, които в последствие губят бъбрека си, защото този един бъбрек се научава и подготвя, че трябва да работи като за два още докато бебетата са в утробата. Запомни че детето ти ще бъде едно нормално здраво дете, като всички останали. Само трябва да знаете за това и много да го пазите, след като направите необходимите изследвания след раждането.” И все думи и разяснения в този дух, които достигаха до ушите ми отдалеч и аз все чаках, че ще се събудя и всичко това ще бъде сън… Тръгнах си от кабинета разбита …, дълго време ходех като в несвяст, докато не позволих на сълзите си да се излеят с пълна сила… Плачех и мислено питах Господ защо…, защо ми причинява това… Но отговор така и не получих… Постепенно в съзнанието ми започнаха да се възстановяват всички онези неща, които д-р Сигридов ми обясняваше, хващах се за всяка една негова дума като удавник за сламка, търсейки доказателство, че въпреки всичко ще родя едно здраво бебе, че нищо и никой не може да ми попречи да имам детето си, че ще му се радвам с цялото си сърце и една такава новина не може да ме срине. Щом д-р Сигридов е преценил, че с детето ми всичко ще бъде наред, значи и аз съм длъжна да го приема и да вярвам, че ще е така. И аз наистина повярвах. В този труден момент единствено силата и уверението, които ми даваше доктора, успяха да ме вдигнат на крака. Винаги ще му бъда благодарна за това, защото без неговите подробни разяснения и разбиране, без неговата подкрепа не знам как щях да приема една такава новина. През всички последващи прегледи той не спря да ме уверява, че бебето ми е напълно здраво и единственото, което няма да може да прави е да изпива по 10 бири наведнъж. Типично в стила на д-р Сигридов – дори и в най-трудния момент ще намери думи, с които да те разсее и да ти повдигне духа. Постепенно приех новината и се научих да вярвам че всичко ще бъде наред. И така на 27.07.2009г. се появи нашата първородна дъщеричка София, най-голямото Щастие в живота ни, нашата сбъдната мечта. Най-накрая успяхме благодарение на това, че и за момент дори не сме си помисляли да се откажем, благодарение на вярата и надеждата ни, благодарение на помощта на лекарите от медицински център „Надежда”, които бяха неотлъчно до нас и ни показаха, че са преди всичко хора и след това лекари, че са истински професионалисти в областта си. Благоадарение на тях имам своето първо Слънчице, което винаги ще радва сърцето ми и ще ме изпълва с любов, топлина и гордост.

Но моята история не свършва до тук. Минаваха дните ни в радост и доволство, наслаждавайки се на нашата мила дъщеричка, докато в един прекрасен ден не установих, че отново съм бременна. Това беше истинска изненада и за двама ни със съпруга ми. Изобщо не очаквахме да се случи, имайки предвид всички трудности и мъки, съпътсващи първото ми забременяване. Малко бяхме стреснати, че се случва толкова скоро, дъщеря ни София беше само на годинка и половина. Но и за миг не си помислихме да го махаме, Господ ни подаряваше още едно Чудо и ние бяхме длъжни да си го вземем, а освен това винаги бяхме искали още едно дете, просто не бяхме подготвени, че ще дойде толкова скоро. Отново се обадих на д-р Сигридов да му съобщя новината, той много се зарадва и каза че с голямо удоволствие ще проследи и втората ми бременност. Всичко вървеше нормално, докато на един от прегледите отново не бях разтърсена от ужасяваща новина – шийката на матката ми беше почти изгладена и имах започнал родилен процес. Но как е възможно такова нещо, та аз бях едва в края на 4-ти месец, имах още толкова време до края, не бях усетила абсолютно нищо. Самият д-р Сигридов се чудеше как може да ми се случи нещо подобно при една напълно доносена първа бременност и отсече, че това може да се дължи единствено на вътрематочна инфекция. Назначи ми веднага антибиотично лечение и пълно легнало положение у дома. Каза че има начин да се спре родилния процес и ще направи всичко възможно, за да успее. Аз отново бях като в несвяст, отново едва чувах думите му… Какво става, защо става така, всеки път ли нещата ще се повтарят, всеки път ли ще тръпна дали ще имам бебе, здраво ли ще бъде бебето ми, ще гушна ли рожбата си накрая… Доктора обаче успя да ме извади от вцепенеността ми с думите: „Положението ти е наистина много критично. Ако не предприемем незабавни мерки, максимум до 2 седмици ти ще родиш и всичко при теб приключва. Ако не си сигурна в лечението, което ти назначавам, отиди където искаш, в която болница искаш да те видят, но трябва да се действа бързо.” В този момент дойдох на себе си и му казах, че никъде няма да ходя, вярвам му на 100 процента и ако той не спаси бебето ми, никой друг няма да успее да го направи. Тогава д-р Сигридов ми каза, че трябва да задържа това положение до 5 дни, докато трае антибиотичното лечение, за да премахнем инфекцията и след това ще ми направи серклаж „на горещо”, който ще ми помогне да износя бебето си. И ме изпрати с думите: „И сега обещай че няма да се прибереш вкъщи и да плачеш, защото по този начин само ще влошиш положението, което и без друго не е розово. Лягаш вкъщи, пиеш си лекарствата и на 4–ия ден искам да те видя. Ще оправим нещата, ще видиш.” Тези последни думи ми дадоха сили да се прибера, да обясня всичко на мъжа ми и да посрещна поредното си изпитание в живота. Съпругът ми беше категорично на моето мнение, каза ми: „Слушай доктора и всичко ще бъде наред. Ако той не ни помогне, няма кой друг.” През тези 5 дни наистина не пророних нито една сълза, така се бях стегнала, че самата аз се чудех откъде черпя тези сили. Но дълбоко в себе си някак си имах убедеността, че въпреки трудностите и мъките, ще го имам и това бебе. И така на петия ден д-р Сигридов ми направи серклаж „на горещо”, като точно преди да започне самата манипулация, ми съобщи че вече имам и разкритие. Той държи винаги пациентите му да бъдат информирани за всичко, но сам си избира момента кога и какво да им съобщи. Знаех че всичко е в негови и в Божиите ръце… След серклажа лежах много, усещах една непрекъсната тежест и болка, постоянен дискомфорт, който не премина до края на бременността ми. Като цяло тя беше много рискова, трудна и тежка. Имах много моменти, в които изпадах в отчаяние и безпомощност заради това че не мога да стана и да оправя детето си, че не мога да го разходя, че то ме гледа с големите си тъжни очички и ме пита: „Мамо, ти защо лежиш? Хайде да отидем в парка.” А мама само свиваше рамене, прегръщаще я и тихичко си поплакваше. Д-р Сигридов не ми беше забранил ставането и разходките, даже ми каза, че ако се залежа, това само ще затрудни положението ми, имах разрешението му за ненатоварващи разходки, но колкото и да исках, не можех да ги правя, защото усещах постоянна тежест и болка, повече от 5-10 минути права не можех да стоя. В 28-29г.с. доктора ми направи терапията с кортикостероиди, защото имаше риск от преждевременно раждане, но въпреки всички проблеми, все ми казваше: „Сигурен съм, че ще издържиш до края. Ще си износиш бебето до 9-ти месец и ще видиш че съм бил прав за всичко.” Исках да му вярвам и му вярвах, защото той многократно вече беше доказал професионализма си и беше действал не само като лекар, но и като истински Човек, разбиращ, успокояващ, преценяващ ситуацията, действащ винаги навреме и както трябва. И като ходех на прегледи, все казваше: „Ето я Лили, тя като ме види и загубва и ума, и дума от страх да не й кажа нещо лошо.” Но всъщност не беше така, а напротив, като го видех и ми минеше прегледа при него, се успокоявах поне за 2 седмици напред, че всичко е наред и с бебето, и с мен. Щом той го е казал, значи е така.

Броях дните, които ми остават, с радост и благодарност зачертвах всеки един изкаран ден, защото знаех, че съм дала на бебето си още един ден и постоянно се молех да не се случи най-страшното – преждевременно раждане. Първоначално се молех да стигна до 28г.с., после до 32г.с., после до 36г.с. и така малко по малко, поставяйки си кратки цели, се приближавах към заветната цел – 9-ти месец. На 20.09.2011г. се появи на бял свят моята втора принцеса Елиза. Когато я видях, секунди след като я бяха извадили от тялото ми, се разплаках от щастие и умиление, от облекчение, че най-накрая всичко беше свършило и аз издържах до края, успях да износя бебето си до самия финал. Но това в никакъв случай нямаше да успея да го постигна без пълната подкрепа и усилията, които положи д-р Сигридов, за да спаси бременността ми, без неговата навременна намеса, успокоителните му думи и истинския професионализъм. Благодарение на него имах вече и второто си Слънчице.

Докторите от център за репродуктивно здраве „Надежда” ще останат завинаги в сърцето ми. Д-р Стаменов, д-р Персенска, д-р Сигридов – те спечелиха доверието ми и ми помогнаха да постигна мечтата си. Благодарение на тях сега прегръщам двете си Слънца – София и Елиза – и се чувствам най-щастлива на света. Те са виновни за моето пълно щастие и винаги ще благодаря на Бог, че ги срещнах.

Това е моята история. Ще я разказвам винаги и на всички, за да повярват хората че с много вяра и надежда, с много сила и оптимизъм, с упорита борба нещата се постигат и щастието се случва. Да повярват, че има истински лекари, на които да се доверят, които да бъдат до тях в най-трудните моменти, да им вдъхнат вяра и сила и да направят всичко необходимо за тяхно добро, само трябва да открият своите лекари. Аз вече ги открих и държа двойно щастие в ръцете си… Д-р Стаменов, д-р Персенска, д-р Сигридов, благодаря Ви че Ви има!

С дълбоко уважение и признателност: Лилия Харалампиева

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: