Новини

  • 21.04.2018
    Обещаващ старт на двудневния курс "Доплерова сонография по време на бременността" в НАДЕЖДА
    Всички Повече
  • 19.04.2018
    Програма за продължаващо обучение на млади специалисти в "Надежда"
    Всички Повече
  • 11.04.2018
    Проф. д-р Златко Кълвачев: "Значителна част от „неясните“ причини за безплодие е свързана с вируси"
    Всички Повече
  • 10.04.2018
    Визитка на Надежда: Д-р Анелия Рачева, Административен директор на болница "Надежда"
    Всички Повече
  • 05.04.2018
    МБАЛ "Надежда" представя: Поли и Мартина
    Всички Повече

Утре!

Вярвайте в утрешния ден, защото най-хубавото предстои.

Видео:NMedia

Вижте още »

Винаги до вас!

Видео: NMedia

Вижте още »

Болница "Надежда" става клинична база за обучение на Медицински университет – Варна

МБАЛ „Надежда” става учебна база на МУ - Варна за лекари специализанти по Акушерство и гинекология, Медицинска онкология, Неонатология и Здравни грижи, както и за обучение на акушерки.

Предпочитан университет за студенти от 44 държави по света, МУ-Варна си партнира с 82 международни партньори от 5 континента. От 1961 г. до днес над 50 000 възпитаници на университета живеят и работят в над 40 държави по света.

Вижте още »

"Надеждата за дете" - д-р Георги Стаменов

"Тази книга е моето обяснение в любов към всички онези от вас, на които помогнахме и които продължават да се борят с проблема безплодие. Тази книга е родена от дългите часове работа с тези смели хора, посветили живота си на ГОЛЯМАТА НАДЕЖДА ЗА ДЕТЕ, и точно тези хора аз смятам за свои съавтори...
Тази книга е книга за НАДЕЖДАТА. Тази книга ще ви хареса, сигурен съм!"

Вижте още »

Евелина Иванова

Моята лична история

Моята лична история …

Тя започна още много преди да успея да забременея, но за да бъда правилно разбрана ще се наложи малко предистория./Ще бъда максимално кратка, за да не Ви се сторя натрапчива./

Омъжих се през далечната 2007 г., като опитите за бебе започнаха малко след сватбата. Изминаха около 6 месеца, в които не успявах да забременея. Потърсих лекарска помощ в града от който съм, но всички доктори твърдяха, че проблем нямаме … Стигнахме до клиника по стерилитет в гр.София и д-р Г.Стаменов.

Започнаха изследвания, от които проблемът изскочи, но беше преодолим с инвитро процедура. ШОК и НАДЕЖДА. Добре, че вървяха ръка за ръка, защото ако се бяхме поддали на отчаянието нямаше да успеем да сбъднем мечтата си.

Никой от нас не знаеше, че процедурите ще са 7 на брой … ВЯРА! Ако не беше тя - бройката с опити едва ли би била така сериозна. Октомври 2013 г. направихме поредния си опит, който се оказа успешен. Бях БРЕМЕННА!!! Мислех, че това не се случва на мен – просто бях свикнала, чертичката от теста за бременност да е винаги самотна! След около седмица предстоеше първият преглед, за да се потвърди дали на този етап ембрионът се е захванал там където му е мястото.

Никога няма да забравя думите на д-р Шефкетова, която с равен тон ме попита колко искам да са се хванали и аз казах – две, а нейният отговор беше : „Честито! Днес сбъдваме желания!“

Започнаха редовни прегледи и изследвания. Колкото и странно да прозвучи, но аз обзета от СТРАХ, че може да се случи нещо лошо с бебетата и да ги загубя изпаднах в депресия, не смеех да се усмихна, не исках да споделям с никого, ограничих контактите с приятели, затворих се в себе си … Ставах и лягах с мисълта, че това щастие може да е за кратко и не исках да повярвам, че точно АЗ съм бременна. Никога няма да забравя това усещане в себе си, това е емоция, от която искаш да се отърсиш и в същото време е така силно впита в теб, че не успяваш. Чувството на паника се засили още повече, когато изкървих около 3 месец от бременността ми, после пак, и пак …

Живеех ден за ден, чувствах се безпомощна!

Правех необходимото, но смятах, че не е достатъчно! Позиционирах се в леглото и не помръдвах оттам. Ставах само до тоалетната … Беше кошмарно.

На поредният преглед разбрахме, че бебетата са разнополови - щяхме да имаме момче и момиче !!! Съпругът ми беше плътно до мен /както винаги/– греехме! Бяхме щастливи, но онзи панически страх не спираше да живее в мен и да човърка съзнанието ми ! Месеците изминаваха, за мен бяха трудни, но се държах – дължах го на двете сърца, които туптяха под моето ! Поплаквах си – не мога да скрия, но така смъквах тежестта на страховете си и се зареждах – това беше моя начин!

С напредването на бременността станах нервна, избухлива, на моменти самата аз не се траех, но близките ми успяха да ме изтърпят – БЛАГОДАРЯ ИМ! През цялата бременност изкарах на кисело мляко, препечени филийки и сирене – друго стомахът ми не задържаше; не ме прескочиха и киселините, но всичко си струваше в името на децата, с които Бог реши да ме дари !

На 15/05/2014 г. в клиника „Надежда“ се появиха нашите слънчица – Живко и Ивайла.

Едва тогава онзи СТРАХ, за който Ви писах по-горе някак изчезна … Изчезна както се и беше появил … Живко и Ивайла ОСМИСЛИХА живота ни, направиха го различен, пораснахме с тяхното появяване, станахме по-отговорни, по-организирани, по-дисциплинарни, станахме РОДИТЕЛИ. Оттук насам проблемите продължават, грижите са двойни, НО и любовта, която получаваме е двойна, грейналите им без зъби усмивки, нежните личица, розовите бузки, пухкавите ръчички и крачета … Разбира се страховете относно това дали и как ще се справяме с отглеждането и възпитанието им са постоянни, но те са нормални усещания, които всички имаме, когато мислим за децата си и тяхното бъдеще. Ние имаме две слънчица, две ангелчета, които отнемат всяка свободна минута, но ни дават много повече – пълни души, широки усмивки и цялото щастие на Земята !

Пожелавам на всяка жена да изживее това чувство и да стане майка, защото няма по-велико и стойностно от това да създадеш живот, да се грижиш за него, да бдиш над него, да го подкрепяш, и обичаш, а да не искаш нищо насреща, а само да се молиш да расте здраво дете!


Благодаря на БОГ, на ЧОВЕКА – д-р Стаменов, на Екипа от доктори, който осъществи и проследи бременността ми до щастливият й финал, на роднините, на приятелите! Благодаря на децата ни, които точно в онзи момент избраха нас за родители и решиха, че е дошъл моментът да изпълнят сърцата и домът ни с топлина, и уют!

Пропуснах вярата и надеждата - те постилаха пътят ни, те ни даваха сили да продължаваме и да се борим, те не ни позволиха да се откажем, те ни помогнаха да успеем !
Това е нашата история. Истинска. Една от многото. Тази с щастливия финал, но ставам … защото четири малки ръчички се протягат, чакайки МАМА да ги гушне …

« Обратно

Разпечатайте тази страница
Споделете тази страница: