Новини

д-р Спас Игов

анестезиолог

Здравейте! Казвам се Спас Игнатов Игов. Роден съм през 1973 г. в София, на 7-и септември. Целия си живот съм прекарал само в нашата столица, която много харесвам. Средното си образование завърших в софийската математическа гимназия, откъдето ми останаха чудесни спомени и най-вече много добри приятели. Медицинският университет завърших през 1998 г. Почти през цялото си следване съм работил – първо, като санитар в ІV-та хирургия на „Пирогов“, след това в Реанимацията на І-ва хирургия на МБАЛ „Александровска“ и от 1994 г. до 1999 г. в Катедра по анатомия към МУ – София, като препаратор, а след това за много кратко време и като асистент. Но определено преподавателската професия не беше за мен.
Обичам динамиката и общуването с хора, тази моя обич и късметът ми помогнаха да стана анестезиолог-реаниматор. Много харесвам професията си. От 1999 г. до 2012 г. съм работил като анестезиолог в ПСАГБАЛ „Св.София“ (бившата „Тина Киркова“). Там успях да взема и специалност, въпреки че винаги съм бягал от ученето (просто не мога да стоя дълго време на едно място). Също така там се срещнах с един голям ЧОВЕК (като се замисля не само един) и станах и аз от малко човек.
От 2002 г. се занимавам и с дела, като вещо лице към софийски градски съд.
Държа на приятелството и откровеността и вярвам в тях. Ненавиждам предателството. Разведен съм, но живея с един голям сладур на 3 години.

Защо се налага непрекъснато да съм "в час" с новостите в професията ни?

Интересно? Защото ние работим с хора за хората.
Интересите и хобитата са част от мен - обичам природата и използвам всеки един свободен момент да съм на някое диво място без тълпи около мен. Може би така „презареждам“. Обичам лова и риболова. Чета несериозна литература, като Тери Гудкайн, Джек Лондон, Рейман Фийст, Робърт Джордан, Джордж Р. Р. Мартин, Лоис Макмастър Бюджолд, Джеймс Клавел, Стивън Кинг, Брандън Сандерсън и др.
Падам си по тежката музика - Deep Purple, Metallica, System of a Down, Haggard, Rammstein, Faith No More и др.

Не забравям, че...

...всички сме пръст и по-важно от децата (нашето настояще и бъдеще) просто няма.

Защо избрах да работя в "Надежда":

Заради един раздавач на Надежда, защото обичам децата и професията си. И защото вярвам, че можем да сме по-добри от останалите.

« Обратно в екип