Новини

  • 07.07.2020
    След бурята ...
    Всички Повече
  • 03.07.2020
    19 лекари, които работят и консултират в болница "Надежда", са включени в алманаха "Лекарите, на които вярваме ...
    Всички Повече
  • 26.06.2020
    ОТНОВО БЕЗПЛАТНИ ПРЕГЛЕДИ ВЪВ ВРАЦА В НАЦИОНАЛНИЯ КАБИНЕТ ПО РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ
    Всички Повече
  • 21.06.2020
    bTV: Шанс за дете: Кога ще бъде извършена първата трансплантация на матка у нас?
    Всички Повече
  • 20.06.2020
    Нов шанс за акушерки след промените в Закона за лечебните заведения
    Всички Повече

д-р Георги Стаменов

Ръководител на МЦ "Надежда репродуктив"

В една стара приказка, коварна принцеса задавала гатанки на бъдещите си женихи и който не отговoрел, се прощавал с главата си – „Какво изпълва постоянно сърцето на човека?”. Отговор – „НАДЕЖДАТА”.
Казвам се Георги – обикновен раздавач на НАДЕЖДА.

Приятно ми е - Георги Стаменов, роден през 1970, в мразовит и снежен декември, в столицата София. Израстнал съм в нея. Родителите ми бяха инженери, не съм потомствен лекар. Завърших средно образование в 7-мо столично училище. Бях зубрач, имах много шестици и четях много. Взех медал, който и днес не знам къде е. Останаха ми само книгите и спомените от онези дни. Още тогава реших да ставам доктор. Приеха ме. Казарма.
Медицински университет. Във втори курс реших, че искам да съм гинеколог, а в трети - вече се насочих към репродуктивната ендокринология. Работих през цялото си следване като санитар в родилна зала на „Майчин дом”. Това бяха много поучителни, научителни и незабравими весели години.
Специализирах акушерство и гинекология - пак там в „Майчин дом”. На ин витро се учих и работех в центъра на д-р Йосиф Димитров.
Преди 7 години, на 1 август 2005 г., основахме нашето Магазинче за подаряване на Надежда и го поместихме в клиника „Малинов”. Така бързо мина това време, но колко незабравими емоции! През 2013 г., на 13 януари, отвори врати и нашата болница "Надежда".
Женен. Три дъщери, котарак и заек - от мъжки пол и двамата.
Стига толкова биография!

Обичам – пациентите си, семейството, приятелите, високите сини върхове, необятното синьо море, дъжда, зимата, изгревите, залезите, звездите, усмивките, динята, червеното вино, Рей Бредбъри, Ричард Бах, Филип Марлоу, Мечо Пух, Малкия принц, Остап Бендер, глухарчетата и вятъра. Усмивките сутрин.
Не обичам – предателството, подлярството, злобния смях, пречупените криле, агресията, увехнали цветя, силното говорене, сладкото зеле, ситостта, черните мълнии, горещините, безсънието, безнадеждната литература и музика – да не изброявам. Лошите миризми, лошото готвене и лошото говорене.

Защо се налага непрекъснато да съм "в час" с новостите в професията ни?

Няма как всичко хубаво да се случва извън нашата малка България. Ние трябва да сме по-добри. Убеден съм, че можем, защото го показваме непрекъснато. Правим всичко възможно, за да дадем на хората, които са ни се доверили, най-доброто и най-новото. Непрекъснато добавяме наши разработки към всичко, което научаваме по света. И най-важното - не забравяме, че за да бъдем добри лекари, трябва да сме добри човеци и да проявяваваме много търпение, лично внимание и любов към всичко, с което се захващаме.

Интереси, хоби, свободно време:

Ау, май нямам такова...

Не забравям, че...

  • Не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
  • Отнема много време да станеш човека, който искаш да бъдеш.
  • Трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път, когато се виждате.
  • Трябва да прощавам.
  • Преди разсъмване е най-тъмно.
  • ...ви обичам с цялото си сърце!

Защо избрах да работя в "Надежда":

Раздаването на Надежда е смисълът на целия ми живот.

« Обратно в екип